В подножието на Синайската планина се намира един духовен оазис – манастирът “Света Екатерина”, наречен така, за да увековечи предаността на християнката Екатерина към Бога, жестоко изтезавана, заради вярата си. Нейните мощи също се намират там в стар мраморен саркофаг. В този манастир са пребивавали едни от най-значимите християнски монаси, светци и мъченици. Днес се е превърнал в един от най-големите поклоннически центрове на православието и е обект от световното културно наследство, поставен в списъка на Юнеско.
През 330 г . по заповед на царица Елена е издигната малка църква върху корените на Неопалимата къпина. На това място император Юстиниян построява манастир през периода 527 -565 г. Това е най-старата обител, в която постоянно живеят монаси.
Благодарение на дебелата 2-3 метра гранитна стена и охрана от Юстинианови войници, манастирът е устоял на нападенията на бедуините. По време на нашествията от турски орди също успява да се съхрани, благодарение на намиращата се там джамия, която е възпряла нашествениците да опустошат всичко.
Едно от най-ценните съкровища на манастира е неговата библиотека с 3300 ръкописа на 11 езика отпреди 16-17 века. Манастирът притежава ценни икони, бокал украсен със скъпоценни камъни от 18 век, сребърен поднос за нафора от 17 век, няколко саркофага, голям бронзов кръст от 6 век и особено ценните старобългарски пергаменти – Синайски псалтир и Синайски требник.
Това, което буди възхищение и почуда е, че манастира притежава “чудото”- Неопалимата къпина, храст, датиращ от Мойсеево време от 15-13 век пр.хр. и е единствен от този вид. Правени са опити да бъде присаден, но неуспешно. Всеки запознат със Стария завет, знае за чудния храст, който Бог запалва и не изгаря, за да докаже на Мойсей, че е избран от Всевишния да поведе народа си.
В олтара, построен върху корените на къпината се влиза бос, тъй като мястото е свято. На всеки, докоснал се до мощите на света Екатерина, монасите подаряват сребърен пръстен за спомен, като символ на женитбата й с небесния й избранник. В костницата грижливо се пазят костите на пребивавалите в манастира монаси.
Съществуват няколко туристически пътеки, които водят към върха на планината – до параклиса ,,Света Троица”, но за предпочитане е да бъдат избрани т.н. стъпала на покаянието, които са 3750 на брой. Нарекли са ги така, заради това, че са изработени от покаял се монах.
Съществува и т.н. Камилска пътека, получила името си заради факта, че много бедуини са изчаквали тук с камилите си изморените туристи, за да ги превозят. Камилската пътека се слива със стъпалата на покаянието при пещерата на пророк Илия. Именно тук се смята, че Бог е проговорил на библейския пророк.
На върха се намира параклисът Света Троица с невероятно красиви стенописи. Построен е през 1934 г. на мястото на стар храм от 4 век.
Единственото място, отворено за посещения от туристи е църквичката. Службата се извършва на гръцки език. Всеки, който обича историята и почита Бога, трябва да посети този паметник на християнството.
Източник: globalen.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
