Любопитно:Световно проучване откри микропластмаса в 83% от питейната вода на Земята

Любопитно:Световно проучване откри микропластмаса в 83% от питейната вода на Земята

Тя е навсякъде: най-трайния, вреден и същевременно нужен продукт на света. От подметките на вашите обувки до контактните лещи в очите ви, от телефона в джоба ви до храната в хладилника. Фактите са неоспорими: Ние живеем в Пластмасовата ера.

Пластмасата ни улеснява, подобрявайки ежедневния живот по неизброими начини, но и ни вреди чрез боклука и микроскопичното замърсяване.

Малко момче се катери върху пластмасовите планини на 50-годишно  бунище в Дагупан, Филипини.  Част от тези планини от разноцветна пластмаса биват отнасяни от крайбрежния вятър в морето.

Скорошно изследване разкри шокиращото разпространение на пластмасата в световните океани и езера. От Orb Media си зададоха въпроса: Ако микропластмасата е в океаните, езерата и реките, дали я има също и в питейната вода?

В първото по рода си публично научно изследване, Orb Media откриват неизвестно до тогава замърсяване с микропластмаса на питейната вода в градове по целия свят.

Микроскопични пластмасови влакна плуват в чешмяната вода от Ню Йорк до Ню Делхи. От капитолията в САЩ до бреговете на езерото Виктория в Уганда. Жени, мъже, деца и бебета поглъщат пластмаса с всяка изпита чаша вода. Изследването дори е открило пластмаса в две марки бутилирана  минерална вода в САЩ.

Повече от 80% от пробите, които са взети от петте континента, са с положителен резултат за наличието на микропластмаса.

Микропластмасата – малки пластмасови нишки и частици задушават не само океаните, но и „окупират” питейната вода.

Защо трябва да ни е грижа?

Микропластмасата е доказано, че абсорбира химикали, които са свързани с рака и други болести, като после отделя тези химикали след като е погълната от риби и бозайници.

Учените казват, че тези микроскопични нишки може да се създадат също от ежедневното износване на дрехи, тапицерия и килими. Те могат да достигнат до чешмата вкъщи, като замърсят местния водоизточник. За сега не съществува начин, по който могат да бъдат филтрирани или задържани.

Ако микропластмасата е в питейната ви вода, експертите твърдят, че тя със сигурност е и в храната ви.

И става по-зле! Пластмасата е всичко, но не и разрушима. Това означава, че пластмасовите отпадъци не се разграждат, те само се разпадат на по-малки частици, които могат да достигнат до наноразмери (eдна милионна от милиметъра).

Изследвания показват, че частици с такъв размер могат да преминат през стените на червата и да достигнат до лимфните възли и други вътрешни органи.

„Присъщо на пластмасата е да се рециклира. Това, което ни пречи да я рециклираме е неадекватна, неподходяща и изобщо липса на правилна преценка на дизайнерския етап за това, какво ще се случи в края на продуктовия живот на пластмасата.” Ричърд Томпсън, университет „Плаймът”

Как пластмасата в питейната вода застрашава човешкото здраве, как се е озовала там и какво можем да направим по въпроса?

Orb Media търсят отговор на всички тези въпроси в десетмесечно изследване, което провеждат из шестте континента.

Пластмасата е толкова ценна в нашия модерен живот, че сме свикнали да я възпиемаме като неутрален материал – без вкус, без мириз  и невероятно удобна за употреба. Удобството, което носи тя, предизвиква масово производство и неконтролируеми отпадъци. В крайна сметка пластмасата се разпространява в цялата околна среда и дори в телата ни.

„Това трябва да ни посъбуди малко. Знаехме, че пластмасата се връща при нас чрез храната, която ядем. Сега разбираме, че тя се връща и чрез питейната вода. Има ли изход от това? – Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда за мир

Източници на невидима пластмаса

Прочети повече

 „Има общи неща, които са значими за всички нас: въздух, вода и земя. Това, което откриваме отново и отново е, че ако замърсиш едно от тях, замърсяваш всичките.” –  Шери Мейсън

Вашето предизвикателство: Колко пластмаса използвате?

Много от нас се опитват да бъдат осъзнати по отношение на това, колко пластмаса използват.

Ето го и предизвикателството: Вземете хартиена торбичка и слагайте в нея всеки един ваш пластмасов отпадък. Накрая на деня извадете съдържанието на торбата и му направете снимка. Качете я в социалните мрежи и предизвикайте вашите приятели със същото.

„Когато разделяш един проблем, както е случая с пластмасовата индустрия, която не е отговорна за нейния отпадък, това дава възможност тази индустрия да обвинява друга индустрия. Виновни са сметосъбиращите компании, а не производителите на пластмаса. Не прозводителите на дрехи са виновни, а пречиствателните станции. Винаги някой друг е виновен. Говорейки общо, всички ние сме виновни.”  – Марк Браун, старши изследовател в университета в Ню Саут Уелс

Хубаво е да познаваме видовете пластмаса

Има буквално милиони приложения на пластмасата. По-долу са представени видовете пластмаса според техния идентификационен код. Прочети повече

За това, как може да използвате по-безопасно пластмасата в ежедневието си може да разберете тук.

Полиестерни частици с дължина по-малка от 50 нанометра се поглъщат от сладководния планктон  Daphnia magna. Този вид планктон е в основата на хранителната верига за морските животни. Изследванията тепърва ще разкриват мащаба на замърсяване на морската флора и фауна с микропластмаса. За сега не съществуват аналитични методи, които да установят наличието на микропластмаса в храната. Тази нанопластмаса от планктона преминава в малките риби, които биват изяждани от големите риби, а те от своя страна от хората. Този пластмасов проблем за планктона е също и твой проблем.

„Химикалите от пластмасата са неизменна част от вашата ежедневна диета. Ние ги приемаме чрез бутилката за минерална вода, чрез пластмасовата купа, в която си топлим  храна  в микровълновата печка или чрез чашата от полистирол, в която си пием кафето. Всички тези пластмаси отделят химикали включително фталати, разстройващия ендокринната система бисфенол А и дори токсични тежки метали, които се абсорбират от тялото ни.”  –  Скот Белчър, професор в университета в Северна Каролина

 И сега какво?

Единствения начин да запазим пластмасата далеч от въздуха, водата и почвата е коренно да променим нейния дизайн, употреба, продажба и последваща преработка. Съществуват много възможности в тази връзка. Ето няколко начина, чрез които хора по целия свят се опитват да променят тази мрачна реалност.

„Waste to energy” (боклук в енергия) превръща пластмасата и органичните отпадъци в газ и течно гориво използвайки най-различни технологии.  Прогнозата за световния пазар свързан с преработването  на боклука в горива е да нарастне до 33 милиардна индустрия до 2023г.

Кмета на Дагупан, Белен Фернандез гледа как 50-годишно сметище пуши. От бунището редовно попада пластмаса в Севернокитайско море. Фернандез е обещала да направи плажа отново чист и да превърне планината от боклуци в гориво за рибарските лодки и градските таксита.

В  модела на „Кръговата икономика” производители и дизайнери обезпечават опаковки и материали, които лесно могат да бъдат рециклирани и използвани повторно. Днес повече от половината пластмасови опаковки не могат да бъдат рециклирани.

Нови материали:
Водещи марки и стартиращи компании работят върху измислянето на синтетични материи, които няма да отделят нишки във въздуха и водата. „Bold Threads” от Калифорния изпозват същите протеини, които паяка използва за своите нишки. По този начин създават здрава и разтеглива материя, която вярват, че ще замести синтетичната вълна. Междувременно  стартиращата компания „NewLight Technologies” са създали пластмаса наречена „Air Carbon”, направена не от петрол, а от парниковите газове създавани от добитъка.

Решения за домакинството:
Дизайнери по целия свят търсят решения как потребителите да намалят своите пластмасови емисии. Едно от тези решения е „Cora Ball”, което улавя до 35% от нишките отделяни при едно пране, преди да са поели  към реките и езерата.

Всяко едно от тези решения зависи от поетата отговорност  на отделния човек, компаниите и правителствата за  създадения пластмасов боклук, чрез покупките си, техните продуктови дизайни и отношението им към опазването на околната среда.

Източник: back2nature.rocks