Китайският луноход „Юйту“ – „Нефритеният заек“, стана първият апарат, извършил меко кацане на Луната, след като на 18.08.1976 г. Луна 24 извършва меко кацане и след един ден – на 19.08.1976, капсула с лунна проба напуска Луната и се приземява в Сибир.
Буквално преди часове успешно прилунилият се „заек“ предаде снимки от мястото на кацане. А те възбудили споровете за това какъв цвят има Луната.
На китайските снимки тя е кафява. На небето пък я виждаме сребриста. С такъв горе-долу цвят е Луната и на многобройните снимки, правени от американските астронавти непосредствено на повърхността на нашия естествен спътник. Тази повърхност на слънце е или бяла, или сиво-сребриста.
За това, че с цвета на Луната нещо не е наред, първи заявил преди няколко години известният американски изследовател на аномални явления Джоузеф Скипър. Той обвинил НАСА в заблуда на обществеността.
По някаква загадъчна причина американската космическа агенция обработила лунните снимки, качени на официалните сайтове за свободен достъп, като променила реалния цвят и направила пейзажите черно-бели.
Подозренията на Скипър подкрепила и открита от него снимка сред тези, които били направени от екипажа на последния „Аполо“. На фотото Юджийн Сернан се е хванал за американското знаме и се снима сам, държейки апарата в протегнатата си ръка. Харисън Шмит ходи около лунния модул и скафандърът на астронавта изглежда червен. А лунната повърхност е сива, както винаги.
Но в стъклото на шлема се отразяват и лунният модул, и повърхността, върху която той е стъпил. Повърхността е кафява. Като на китайските снимки отпреди дни. И изглежда, това е и реалният цвят на нашия спътник.
„Не знам защо в НАСА са обезцветявали снимките – казва Джоузеф Скипър. – Вероятно крият нещо, тъй като по принцип с премахването на натуралния цвят на обекта се маскира неговата структура. А структурата на свой ред може да издава някакви подробности, които не бива да попадат в полезрението на непосветените.“
Според изследователя част от снимката със знамето не е дообработена поради недоглеждане, а китайците изобщо нищо не са обработвали. Очевидно американците не са ги предупредили за необходимостта от фотошоп върху снимките. Всички оттенъци са шоколадови, а не сиви
В полза на това, че Луната е кафява, свидетелствали и членовете на екипажа на „Аполо 10″. Тогава, през май 1969 година, пилот на лунния модул бил същият Юджийн Сернан, командир – Томас Стафорд, пилот на командния модул – Джон Йънг. Астронавтите избирали място за кацането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, които трябвало първи да стъпят на Луната след два месеца.
Сернан и Стафорд се приближили на 100 метра от повърхността, като разгледали цвета й в подробности, за което съставили подробен отчет и направили снимки.
В отчета екипажът на „Аполо 10″ черно на бяло написал, че Луната на места е ту светлокафява, ту рижавокафява, ту с цвета на тъмен шоколад. Но не и сива. А на някои снимки, направени от борда на „Аполо 10″, тя дори е зелена с яркокафяви пръски.
Странно, но снимките на Сернан, Стафорд и Йънг били последните, на които Луната имала цвят. След това, като се започне с първото кацане на американците, тя станала черно-бяла.
Нещо необичайно в цвета открили и астронавтите от „Аполо 17″ точно до мястото на кацане. На Земята са приети възторжени и многократно повтарящи се възгласи: „Не мога да повярвам… Невероятно е… Тя е оранжева… Сякаш нещо тук е ръждясало.“ Става дума за почвата, която астронавтите събирали от повърхността за изследване. Вероятно са я донесли на Земята, но какво е представлявала находката, никой досега не е съобщил.
Вместо коментар
Тук има някаква тайна
Пилотът космонавт на СССР Алексей Леонов, който бил приятел със Стафорд, обяснява навремето за цвета на Луната, че цялата работа е във филмовата лента, с която било снимано, и в отражателната способност на повърхността.
„Всеки човек различно възприема светлината – казвал Леонов. – На един му се вижда кафяв оттенък, на друг – друг оттенък. А снимката – това са изкуствено измислени слоеве. Всяка лента е три цвята и съчетание на три цвята. Резултатът зависи от обработката, зависи от ъгъла на светлинния поток. Едно положение на светлинния поток е един цвят. Слънцето се вдига – друг цвят. Една и съща по цвят повърхност може да отразява в зависимост от ъгъла различни дължини на вълните. А това е различен цвят.“
Може да му се вярва на Алексей Леонов, но не е ясно друго – как отначало Луната отразява така, че е кафява, а после започва да отразява така, че става черно-бяла. А сега отново е кафява на китайските снимки. Тук има някаква тайна или трик.
Там, където не е стъпвал американски крак
По план „Нефритеният заек“ трябваше да се прилуни на 16 декември в Залива на дъгата (Sinus Iridum) на Морето на дъждовете (Mare Imbrium). Но по някакви причини той кацна на 14 декември и на 400 километра източно – в самото Море на дъждовете.
Около „заека“ няма никакви земни апарати, сякаш китайците специално са избирали девствен район. Най-близо е съветската станция „Луна 17″, която е на около хиляда километра. Някъде около нея е съветският „Луноход 1″, на който китайският много прилича по колелата.
До мястото на кацане на „Аполо 15″ са повече от 2500 километра, а до „Аполо 17″ е още по-далече. А можеше да кацне наблизо, за да види с очите си оставеното от американските астронавти оборудване, да го снима. Или пък да не го види – за радост на тези, които се съмняват в това, че американците са кацали на Луната.
Очевидно китайците имат собствени планове.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
