През 1911 година американският археолог Хайрем Бингъм, съпровождан от няколко индианци, предприел експедиция в труднодостъпен и малко изучен район на Централно Перу в Андите. Като преминала дълъг и труден път, експедицията навлязла в обрасла в джунгла планинска котловина в подножието на планината Мачу-Пикчу. От това, което видял, на Бингъм му спрял дъхът – в краката му лежал приказно красив древен град…На фона на девствената зеленина се издигали каменни сгради – храмове, обсерватория, жилища…От времето на откриване на Новия свят, там не бил стъпвал крак на бял човек.
Мачу-Пикчу наричат ‘осмото чудо на света’ или ‘главното чудо на Южна Америка’. Този град е най-фантастичното творение на инките. Той е в своя първоначален вид – неразрушен, незасегнат, точно какъвто е бил по времето на ‘синовете на Слънцето’. А и по красотата на своето местоположение Мачу-Пикчу превъзхожда всички древни градове на нашата планета.
Бингъм е нарекъл така този град – Мачу-Пикчу, но истинското му индианско име не е известно. Градът е основан от владетеля Пачакути и се намира на 120 км на изток от Куско, в див малко населен край. Неговият разцвет започнал чак след като испанците завзели по-голямата част от територията на инките, но когато Бингъм го открил, той намерил там само скелети и то почти всички били женски…
Интересно е да се отбележи, че при всички постройки е приложено т. нар. циклопско зидане – без циментиращ разтвор. Огромните блокове се държат само за сметка на своето собствено тегло, а наклонът на скалата, върху която стои сградата, има 30-40- градусов наклон. Само може да се гадае как инките са докарали тези огромни каменни блокове на високото, без използване на друго, освен мускулна сила. В града има над 100 постройки. Градът е бил обкръжен от терасовидни ниви, по които селяните отглеждали картофи, царевица, подправки, лекарствени растения и цветя. Градът е бил водоснабден с открити канали и 15 чешми-фонтани, разположени успоредно на стълбище високо 25 метра.
В центъра на Мачу-Пикчу се извисява т. нар. акропол – свещеният участък, където е каменната Интиуатана – слънчевата обсерватория – Храм на слънцето. Храмът-крепост Тореон пък е подобен на кула с полукръгла форма и е осеян с множество жертвеници. Южно от него се намира т. нар. Дворец на принцесата. Най-големият квартал на града е този на слугите и робите, а зад защитните валове се намира кварталът на занаятчиите.
Наблизо започва пътят към пещерните мавзолеи, където се правели погребенията. Но не всички пещери са изследвани и някои изследователи предполагат, че подземните чудеса на инките още чакат своите първооткриватели.
Легендите говорят, че тук са скрити огромни златни съкровища на инкките. Бингъм успява да придобие разрешителни и отнася в Йеил, където е преподавател, 5000 предмета от цитаделата. В днешно време Перу води съдебни дела за връщането на артефактите обратно в страната. Цитаделата на инките е обявена от ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Източник: krasotata.net
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
