Съществува ли Бог или не? Този дебат се е водил, води се и ще се води между вярващите(няма значение ,коя религия изповядват) и людете, които казват , че не вярват “в такива абсурдни неща и по скоро не са суеверни”.
Действително този въпрос е съдбоносен, въпрос на вяра и безверие. Може ли да се вярва, че има Бог или не? Иисус Христос Син Божи ли е или не?
През призмата на вярващите няма значение евреи, мюсюлмани(шиити, сунити), християни(православни, католици и протестанти) за тях Бог съществува,те ръководят своите житейски решения от догмите на религията(по-радикалните религиозно настроени).Красноречивите примери са много в по- радикалните мюсюлмански страни живота на всички хора няма значение към кое съсловие принадлежат на общество стриктно спазват нормите на корана, като той има водеща роля във формирането на техният мироглед,тяхният начин на живот се формира от Корановите повели. Същите неща в по-силна или по- слаба степен важат и за другите две световни монотеистични религии.Друг красноречив аргумент е сблъсъкът между религиите(кръстоносните походи,джихатът който е съвременен вариант или по скоро продължение на тези походи само ,че в 21 век,религиозните дискриминации) който съществува и днес и обуславя конфликтните точки в различните части на земното кълбо.Защото всяка религия се идентифицира с определено божество и по прости разсъждения няколко религии няколко божества. Друго доказателство е че според една от хипотезите за създаването на света -господ е негов създател и господар.
Но като цяло през различните епохи и векове преминали през човешкото битие много ерудирани хора с много висока култура, творци на науката, ръководители на общества и народи са признавали съществуването на някаква божествена сила(Ето мнението на велики хора за Неговото съществуване. Ето какво казва римският оратор Цицерон: „Има Бог! Това е толкова ясно и общоизвестно, че аз се съмнявам в нормалния разум на оногова, който Го отрича.”Нютон винаги е свалял шапката си, когато произнасял името Божие. Френският философ и математик Декарт казва: „Съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема.” Платон казва: „Бог е началото, средата и краят.” Толстой: „Без Бога аз не мога да разбера света, нито да живея в света.” Плутарх: „По-скоро можете да построите град във въздуха, отколкото да закрепите една държава без религия и вяра в Бога.”).
Погледнато през призмата на хората които отричат съществуването на Бог или друга духовна сила
Макар че има много доказателства за съществуването на Бога, Той пак се отрича от обществото на неверниците, но защо? Защото ако направим една ретроспекция към тъмните векове на средновековна европа много хора са причинявали страдание,унижение,заклеймяване и гибел като цяло на невинни души под флаговете на християнската църква и в частност католическата църква със своят добре познат орган – инквизицията.С тези си действия са оставили лоши впечатления от църквата която е божи дом, религиозен символ на бога и с това са рефлектирали върху религиозното съзнание на тогавашните хора, техните наследници и са ги настроели против религията и нейният бог. Но във нашето съвремие проблемът е друг,религиозната необразованост и незаинтересованост към религията. Защото надали и двадесет на сто от християните в (частност православните българи) са прочели Библията, която книга е действително Словото Божие.
Защото не е срамно поне на днешно време да признаеш откровено ,че нe си вярващ,а срамното и по скоро нехуманното е когато налагаш на другите и по скоро им забраняваш да изповядват дадена религия като красноречив пример е когато в България цареше тоталитарният режим и повечето комунистически радетели които голяма част от тях са атеисти порицаваха, санкционира, преследваха и репрeсираха вярващите. Защото всеки човек сам решава как да се развива духовно,коя религия да изповядва и дали е правилно да проявява верска толерантност към ближният,защото според една православна християнска максима”Господ бави но не забравя”
Източник: referati.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
