Стефан Пройнов: На 22 април 238 г. Римският сенат обявява за незаконен императора Максимин Трак (Тракиеца), заради кръвожадни методи в управлението на Рим.
Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец, или още като Максимин Трак, е римски император в периода 235–238 г. Той е първият „варварин“ (без римско гражданство), който сяда на трона на Римската империя.
Максимин е роден в Долна Мизия по поречието на Дунава, но точното му място на раждане не е известно. Според „История на императорите” е син на гота Микас (Mecca) и аланка на име Абоба или Абаба. Според други източници има гетско-тракийски произход. Постъпва в армията по времето на Септимий Север, а преди това е бил овчар. Отличавал се с впечатляващ ръст, почти 240 сантиметра, храброст и изключителна сила. Заради огромния си ръст и части на лицето се предполага, че е страдал от акромегалия. Други смятат, че ръстът му е силно преувеличен и с цел да се подчертае варварският му произход. Радвал се на голяма популярност, бил почитан като герой сред войските и от обикновен войник стигнал до старши трибун на легионите.
Стефан Пройнов: През 234 г. римските легиони на Александър Север поели към германската граница, където съседните племена непрекъснато нападали и плячкосвали провинциите на империята. Новината за намерението на императора да сключи мир възпламенила гнева на и без това недоволните от него войници и те го убили при бунт при днешен Майнц. Веднага след това провъзгласили за император Максимин Тракиеца.
През цялото си управление Максимин нито веднъж не е посещавал Рим и само изпратил съобщение до Сената, че поема властта, след което продължава похода, нанасяйки сериозни поражения на германските племена. Воювал успешно с алеманите по Рейн, със сарматите по Дунав, като често вземал лично участие в боя. След победите приема титлите „Дакийски“ и „Сарматски“.
Максимин станал известен повече с грижите си към армията, като увеличил двойно заплатата на войниците. И заради нуждите на армията увеличил данъците и започнал конфискация на земите на богатите, тъй като издръжката на армията била висока. Събирачите прибягвали и до насилствени методи и незаконни конфискации. Дори златните статуит от храмовете били претопявани за изсичане на монети. Също така издал указ, че земеделец, живеещ извън градовете, не е задължен да плаща налози. Това било облекчение за войниците и ветераните, които живеели в селата, и имало за цел да съхрани селското население, което било гръбнакът на армията.
Режимът на Максимин засегнал интересите както на едрите земевладелци, така и на широките маси от населението, а към това се добавял и фактът, че никога не организирал зрелища и раздавания за народа. Подкрепял само армията и само армията стояла зад гърба му.
Стефан Пройнов: Единствен в света Ауреус на Максимин е открит в България. Знаете ли къде?
Недоволството от управлението на императора нараснало толкова, че през 238 г. аристократите от римската провинция Африка убили събиращия налозите и провъзгласили за императори управителя на провинцията – Гордиан I и неговия син – Гордиан II. Римският Сенат потвърдил това решение и обявил Максимин извън закона. При вестта за бунта, Максимин, който се намирал в Панония, събрал легионите и тръгнал към Италия, за да се разправи с опонентите си в Сената.
Управлението на двамата Гордиани не продължило дълго – след по-малко от месец Гордиан II загинал близо до Картаген в битка с легата Капелиан, поддръжник на Максимин Трак. Получавайки вестта за смъртта на сина си, Гордиан I се самоубил. Сенаторите в Рим избрали двама нови кандидати за трона – патрициите Пупиен и Балбин.
Междувременно настъплението на Максимин към Рим се усложнило, тъй като по внушение на Сената градовете отказвали да го приемат и затваряли крепостните врати пред армията му. В лагера му започнали размирици поради появилия се глад. За да набави провизии, Максимин обсадил богатия град Аквилея, но по време на обсадата бил убит в лагера си от предатели (април/май 238 г.)
След убийството труповете на Максимин и сина му са оставени без погребение, а Сенатът ги осъжда на Damnatio memoriae.
Стефан Пройнов: Общо 12 императора е имало в Римската империя с потекло от нашите земи.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
