Индианските племена имат легенди за измряла раса на белите гиганти. Ето няколко от легендите, включително митове на северноамериканските индианци чокто и команчи и перуанските манта.
Чокто
„В легендите на чокто се говори за расата на гиганти, които населявали територията на щата Тенеси. С тях воювали предците на чокто, пристигнали при Мисисипи от запад.
В митовете се говори, че нахуло (расата на гигантите) имали огромен ръст“, пише Хорацио Бардуел Кашман в книгата „История на индианците чокто, чикасо и натчез“ от 1899 г.
Кашман обяснява, че думата „нахуло“ е започнала да се използва за обозначаване на всички бели хора, но първоначално е обозначавала расата на белите гиганти. Чокто срещнали гигантите, когато за първи път пресекли река Мисисипи. Нахуло практикували канибализъм и чокто ги убивали при всяка възможност.
Команчи
„Преди безброй луни живяла раса на бели хора с ръст 3 метра. Те били много по-силни и богати от сегашните бели хора. Те населявали обширни територии на страната, простиращи се от изгрева до залеза на Слънцето. Техните крепости увенчавали върховете на планините, защитавайки населението, живеещо в долините.
Те превъзхождали всяка процъфтяваща нация, живяла преди или след тях. Те преуспели в майсторската изработка, били смели и войнствени. Управлявали земя, която наследили от своите предци. В сравнение с тях сегашните бледолики изглеждат пигмеи както по отношение на ръста, така и в занаятите“, описва през 1857 г. расата на гигантите Разнасящия се гръм, вожд на индианското племе команчи, живеещо във Великите равнини.
Вождът обяснява, че когато тази раса забравила за справедливостта и милосърдието и станала прекалено горда, я унищожил Великия дух. Всичко, което останало от нея, били хълмовете на платото, които се виждат и до днес. Тази история е описана от д-р Доналд Йейтс в „Пантерата“, книга за историята на индианците.
Навахо
Йейтс пише и за легенди на индианците навахо: „Величествената раса на белите гиганти имала минна промишленост. Те поробвали по-малките племена и имали крепости из цяла Америка. Гигантите били унищожени или се върнали на небето“.
Манта
В 1864 г. Педро Сиеса де Леон в „Хроника на Перу“ описва легендарни гиганти, за които му разказали индианците манта: „Те имат истории за гиганти в Перу, които се предават от предците от много древни времена.“
„Те пристигнали на брега с лодки, направени от тръстика, с размер на големи кораби. Ръстът им бил толкова огромен, че обикновеният човек им бил до коляното. Крайниците им били пропорционални на размерите на тялото. Главите били плашещи – с дълги коси до раменете и очи като малки чинии.“
Сексуалните предпочитания на гигантите предизвикали отвращението на индианците и небесата унищожили гигантите заради аморално поведение, пише Леон.
Паюти
Паютите имат устни легенди за червенокоси и светлокожи канибали с ръст 3 метра. Те населявали рай