Към даващите и приемащите награди: Понякога не трябва да се плаче, а да се мрази…

в България

Към даващите и приемащите награди: Понякога не трябва да се плаче, а да се мрази…Принудиха ни да се взираме само в историята и да тръпнем – възторжени и отчаяни. Гордостта ни идва от победи на велики царе, които никой не е видял и чул, съществуващи в мъгливи хроники.

Вътрешно обаче се упрекваме, че не сме такива воини, пълководци и държавници. Обикновени, дори семпли сме, но на празник навличаме потури и препасваме саби. Лепим си и мустаци за мъжественост и страх у враговете. В останалото време се вайкаме и оплакваме всичко. Някъде това е позор. Тук е урок по история – че е по-лесно.Но други са истинските уроци. По-силни са тези, които могат да отказват.***

Медии, коментатори и анализатори нарекоха отказа на Васил Михайлов да получи наградата „Икар“ скандал. Скопено въображение. Свобода е, но кой да разбере. Тия? Тия – няма как. И ония няма как.

„Това е моят малък протест за всичко онова, което става и не се случва в театъра. С моя опит, с моите успехи, с моите грешки съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди.“ Това казал Васил Михайлов. Изиграл е над 200 роли в театъра и киното. И досега мнозина го наричат Капитан Петко войвода… Васил Михайлов не се нуждае от чужди думи – има свои.

***

2017 г. поетът и драматургът Стефан Цанев написа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов:

Г-н Министър,

На 06.01.2017 в сайта на Министерството на културата е публикувано съобщение, че на 10 януари тази година, след края на спектакъла „Процесът против богомилите“ в Народния театър, ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“, по случай моята 80-годишнина.

Г-н Министър,

Благодаря за оказаното внимание, но аз отказвам да приема тази награда. В края на миналата година Вие връчихте същото отличие на един от висшите началници на Държавна сигурност – най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим. Държавна сигурност носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството. Награждаването на един от висшите ѝ ръководители с най-високото отличие на Министерство на културата, „Златен век“, означава официално оневиняване на тази репресивна институция и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви.

Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този Ваш акт.

8 януари 2017  Стефан Цанев

И Цанев няма нужда от чужди думи.

***

През 2010 г. поетът Борис Христов отказа правителствената награда „Св.св. Кирил и Методий”. Драсна няколко реда с обяснение защо го прави. Но спомнете си това негово стихотворение:

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа – и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто – не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви…

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия –
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш…

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Щастливи сме ние с тази награда от него…

***

Кандидатурата на големия писател Борис Пастернак е удостоена с Нобелова награда за романа „Доктор Живаго”. Наградата обаче донесла на автора не само световна слава, но и лавина от критики. Според съветската власт решението на Нобеловия комитет било пореден опит за засилване на студената война. Затова върху писателя бил оказван силен политически натиск да се откаже от приза. Два дни след номинациите, Пастернак изпраща телеграма до Шведската академия: „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен“. Само четири дни по-късно обаче той изпраща нова телеграма: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ“.

 ОТПУСНАЛ ВЕСЛА

Лодката бие се в сънната гръд,
ивите виснат, целуват и ключици,
лакти и ключове – о, някой път
може и с други това да се случи.

В песните всички тешат се с това.
Значи – пак пепел от люляци сребърни,
лайкучка в бисери, росна трева,
устни, уста със звезди да разменяте.

Значи, прегърнал простор, небеса,
Херкулес в яка прегръдка улавяй,
значи – и цели столетия сам
нощи да губиш за трели на славей.

 ***

На 22 октомври 1964 г., на Жан-Пол Сартр, бащата на екзистенциализма, философа на свободата, бе присъдена Нобелова награда от Кралската академия на Швеция. Той обаче отказа престижното отличие и пише до Академията: „Много дълбоко съжалявам, че този въпрос заприлича на скандал: дават награда, а някой я отказва. Споменах две причини: лични причини и обективни причини. Личните причини са следните: моят отказ не е акт на импровизация. Винаги съм отказвал официалните отличия. Когато след войната през 1945 г. ми предложиха Ордена на почетния легион, аз го отказах, въпреки че имах приятели в правителството. По същия начин никога не съм желал да вляза в „Колеж дьо Франс“, както ми предложиха някои мои приятели. Не е едно и също дали се подписвам Жан-Пол Сартр или Жан-Пол Сартр, носител на Нобелова награда“.

***

През 1973 година американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар” в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът „взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите. „Не знам колко голям е отказът ми и кого съм обидил, но знам, че животът ни не е това, което казваме и показваме. Това, което прикриваме ме интересува и вълнува“. Това казал Брандо в едно интервю.

***

Нешка Робева отказва орден „Стара планина“ I степен през 2016 г. „Отказвам наградата и заради хилядите приятели и съмишленици, които определено бих унизила, ако я приема. Отказвам я и заради младите хора, с които работя и възпитавам, да бъдат преди всичко БЪЛГАРИ“.

***

2017 г. Невероятен обрат в залата на Бургаските художници, където се състоя церемонията „Бург на годината 2017“. Обявеният за отличието архитект Емил Бурлянов обяви пред всички, че се отказва от наградата си, защото смята, че има по-достоен човек, който я заслужава и това е спасителят Пламен Карашев, който оказа незаменима помощ на пострадалите при потопа в Бургаско.

***

Има и такъв отказ. През 2011 г. премиерът Бойко Борисов отказва награда на Съюза на българските художници. Когато журналисти го питат защо, той отвръща: „Дали нещо по–сериозно може да ме питате. Не знам колко картини имам, не съм ги броил. Това е“.

Тогавашният министър на културата Вежди Рашидов е по-словоохотлив: „Виждал съм премиерът да рисува хубави скици, особено на заседанията на Министерски съвет. Не съм му броил картините. Не знам и дали ще ги нареди в изложба“.

На 01.09.2016 г. Борисов заявява след завръщане от Турция по повод карикатура на Комарницки: “Аз че нарисувам по-хубава карикатура! Гарантирано”.

Авторът… Той само ги събра.

Може да е всеки, който пожелае / svobodnoslovo.eu


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от България

Отиди на Топ