Стефан Пройнов: След убийството на Юлий Цезар двама мъже си оспорват неговото наследство – генерал Марк Антоний и Октавиан. А две жени – царица Клеопатра и Октавия, съпруга на Марк Антоний, ги съпътстват в стремежа им към властта.
Корабът на Клеопатра пристига на пристанището в Tape (днешна Турция). На палубата, обградена с прислужниците си, които носят дрехи на нимфи, Клеопатра очаква римския генерал Марк Антоний за тяхната първа среща. Той се стреми към нейната подкрепа във войната срещу партите, тя пък иска съюз с Рим, за да стабилизира разклатения Египет. Но двамата ще говорят всъщност за… любов. Това е началото на една страстна връзка, която ще продължи десет години и ще определи съдбата на империята. Марк Антоний не е първият римлянин на Клеопатра. Преди него тя споделя леглото на великия Юлий Цезар и му ражда син – Цезарион.
От дипломацията към любовния роман
Марк Антоний няма мощта на Юлий Цезар. Той е бонвиван, любител на виното и на жените, красив мъж, добър оратор и смел войник. Марк Антоний стои начело на завоеванията на Рим на Изток, а Клеопатра се стреми към протекцията на империята, като в същото време иска да избегне анексирането на Египет към нея. Дипломатическата задача е сложна, но тази смела жена, сигурна в чара и интелекта си, не се съмнява, че ще успее. Така и става.
Марк Антоний прекарва няколко месеца в Александрия, където Клеопатра го дарява с близнаци. През лятото на 40 г. пр. Хр. той се връща в Рим, за да сключи примирие със съперника си Октавиан. Съюзът е скрепен с брак между Марк Антоний и сестрата на Октавиан – Октавия. Клеопатра е лишена от любовника си за цели три години.
Октавия – идеалната жена
Тя е роднина на Цезар и млада вдовица на консула Гай Клавдий Марцел. Октавия принадлежи към знатните семейства, които владеят Рим. След сватбата с Марк Антоний тя придружава съпруга си из цялата империя и го дарява с две дъщери. Октавия е отлична съпруга и идеална майка – освен своите пет деца, тя отглежда и двамата сина от първия брак на Марк Антоний. Младата съпруга е олицетворение на добродетелна жена с качества като свенливост, скромност и вярност. Въпреки това Марк Антоний се връща към Клеопатра през 37 г. пр. Хр. в Антакия (днешна Турция). Подтиквана от брат си, който се страхува от съюза между двамата любовници, Октавия се опитва да си върне Марк Антоний и дори тръгва да го търси. Той обаче й нарежда да се върне обратно, а през 32 г. пр. Хр. я пропъжда окончателно от живота си.
Самоубийството на двамата влюбени
От този момент нататък Марк Антоний има една цел – да утвърди властта си на Изток с помощта на Клеопатра, която пък иска по този начин да предпази страната си да не бъде погълната от всесилната империя. Октавиан вижда в нея своя най-голям враг и я нарича „развратната царица“.
Той подозира, че Клеопатра всъщност иска да управлява Рим чрез своя син Цезарион. След страшната морска битка през 31 г. пр. Хр. при Акциум двамата любовници се оттеглят в Александрия, където няколко месеца по-късно пристига и Октавиан. Сразен политически и убеден, че Клеопатра е сложила край на дните си, Марк Антоний се самоубива. Заключена в двореца си, така постъпва и Клеопатра – дали доброволно, или „подпомогната“ от Октавиан – историята не знае. Тя избира смърт от ухапване на кобра – змията, която е символ на фараонската власт.
Октавиан става император Август. А Октавия, все така перфектна, ще отгледа и децата на Марк Антоний и Клеопатра, пише Журнал за жената.
Загадъчният гроб
Докато Октавия е погребана с всички почести, характерни за Римската империя, то гробът на Клеопатра продължава да е загадка. Близо до Александрия археолози откриват женска глава от алабастър, монети с лика на Клеопатра и статуя на Птоломей IV – всичко това говори за гробница на династията на Лагидите, но гробът така и не е открит. Едно е сигурно – когато се намери гробът на Клеопатра, там ще бъдат открити и останките на Марк Антоний, тъй като той е пожелал да бъде погребан до нея.
Стефан Пройнов: Виждал съм монети с ликът на Клеоптра в колекционер от България закупени от чжбина .
Източник: po-krasivi.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
