Народните будители са онези „мечтатели безумни“, които имат смелостта да изрекат на глас дълбоките народни въжделения. Сред техните сияйни имена има едно име с огромен принос за нашата църковна независимост.
Ако за някого в българската история може да се употреби изразът „и сам воинът е воин“, то това освен Левски е д-р Стоян Чомаков. Въпреки изключителната му роля в българската история дейността му е недооценявана и до днес. Животът му е лишен от външен драматизъм. Той се ражда, живее и умира като добре осигурен човек. На фона на кървавите националноосвободителни борби мирната и необикновено успешна дейност на д-р Чомаков е нещо твърде забележително. Той е русофоб, еволюционер – бил е твърдо против Априлското въстание. След като рано овдовява, казва за себе си, че „ся ожени по-тесно още с идеалната оная булка, която имаше да даде живот на цял народ“. Идеалната булка е църковната борба, на която Чомаков посвещава най-хубавите си години.
д-р Стоян Чомаков
Според Симеон Радев будителят притежава необходимите водачески качества: семейни връзки и възпитание, достъп до висшите среди, горд оптимизъм, познаване на духовните сили на народа, проницателност, целенасоченост, енергичност, дързост, упорство, дипломатичност, авторитет. Властническите му наклонности никога не се израждали в надменност, напротив – Чомаков бил сърдечен и приветлив. Българите застанали зад него. Освен това той се ползвал с доверието на Портата и с уважението на чуждите посолства. Неговите оръжия са изключително политически и дипломатически. Чрез постоянство и всеотдайност той съумява да заинтересува основните играчи в Източния въпрос – и най-вече Русия и Турция – с българската кауза. Възползвайки се от различията в интересите им и играейки на струната на техните страхове и домогвания, той инициира през 1866 г. един вид наддаване между руси и турци за симпатиите на българския народ. А в онзи исторически момент българите са значими заради геополитическото си място. В резултат на това създадено и поддържано от д-р Чомаков руско-турско съперничество крайно заплетеният Църковен въпрос бързо получава изгоден за българите завършек.
Според османската традиция духовните учреждения имат и важни светски пълномощия – съдебни, административни, финансови, културно-образователни. Именно Екзархията ръководи българската просвета и може да събира данъци за издръжката й. Екзархът може да представлява своето паство пред органите на държавната власт и пред посланиците на Великите сили в Цариград. С Екзархията започва и официалният живот на българската наци