Епископ в гр. Никиу в Египет, е писал своята хроника в началото на VІІІ в. на гръцки, но по-късно тя явно е преведена на арабски, откъдето още по-късно е преведена на етиопски. Запазена е на етиопски език. Хрониката започва от Адам и завършва с времето на превземането на Египет от арабите при император Ираклий (610-641). Очевидно никиуският епископ е бил монофелит, понеже обвинява халкедонското вероизповедание като причина (божествен гняв) за арабското нашествие. Той е бил от така наречените копти, християни-египтяни, които и до днес са верско малцинство в ислямският Египет. Коптите остават монофизити, въпреки разнородните процеси, които протичат в Римската империя след 451 година (Халкедонският църковен събор).
В хрониката на Йоан Никиуски, която още през 1918 г. ползва Златарски, са дадени сведения за Кубрат, които допълват образа му от хрониката на Теофан от ІХ век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил кръстен в християнската вяра и отрасъл в обкръжението на Ираклий. Очевидно сведенията за Кубрат в летописа на Никифор от ІХ в., които отсъстват при Теофан, са във връзка със сведенията, които е имало за Кубрат дотогава и части от които хрониката на Йоан Никиуски също е съхранила. Ако бъдат съпоставени историческите трудове на Йоан, Теофан и Никифор относно Кубрат, става ясно, че в края на VІІ в. неизвестен автор е дал в своя летопис първичните данни, които ползват през VІІІ и ІХ век тримата историци. Общият сбор от сведенията ни рисува следната картина.
През 619 г. Орган посещава Ираклий, получава почетният сан патриций и той, заедно с цялото обкръжение на своя господарски род, приема християнството (Никифор). Кубрат присъства на тази среща и също е покръстен (Йоан Никиуски). Орган демонстрира про-византийска политика и като залог оставя Кубрат при Ираклий. Кубрат отраства в двора на Ираклий (Йоан Никиуски). Той е имал добро и признателно отношение към Мартина, втората жена на Ираклий и когато тя през 641 г. наследява мъжа си й оказва помощ (Йоан Никиуски). Връщането на Кубрат при Орган съвпада с посещението, което през 626 г. Ираклий предприема на север от кавказкият проход (Теофан).
През 629 г. е обявена държавата на Орган и Кубрат в Предкавказието и Приазовието. Кубрат е живял 60 години, според „Именника на българските канове”. Неговата смърт настъпва към 662/663 г. (Теофан, Никифор). И двамата историци посочват, че когато Констанс, внукът на Ираклий, отива на запад, е времето на смъртта на Кубрат. Констанс акостира в южна Италия, за да воюва с лангобардите, през 662/663 г. Кубрат, вече като владетел на Велика България, онаследява една страна, която е наречена от Теофан „древна Велика България”, а от Никифор „стара Велика България”. Нито един от двамата не пише, че Кубрат е първият създател на страна Велика България.
Неизвестният автор, от който черпят Йоан, Теофан и Никифор, е живял в края на VІІ в. Той е съвременник на атаката на аспаруховите българи на юг от Дунав през 680 г. и на сключеният договор между Константин ІV Погонат и Аспарух.
Неизвестният автор пише, че по това време Боян, първородният брат на Аспарух, е още жив. Теофан и Никифор, при преразказа на летописа на неизвестния автор, са преписали буквално и думите, че Боян е жив и досега плаща данък на хазарите, което важи за края на VІІ в., но не и през ІХ в. Това показва, че в началото на VІІІ в. Йоан Никиуски е познавал летописа на неизвестният автор от края на VІІ в. и включва данни от него в своята хроника.
Може да се предположи, че дори в разширената версия на „Арменската география”, която версия е писана доста след VІІ в., сведенията за българите също произхождат от общият източник на Йоан, Теофан и Никифор. Описанието на географската среда на „древна Велика България” при Теофан и при разширената версия на „Арменската география”, говори за общ извор. Арменският автор на „разширената версия” също знае Кубрат и сина му Аспарух. За съжаление голяма част от хрониката на Йоан Никиуски за времето на Ираклий, е загубена, т.е. може само да предполагаме, че е дал и други сведения за Кубрат и синовете му.
Политиката на Орган с Ираклий, е продължена от Кубрат, който през 635 г. също получава почетното звание „патриций” (Никифор). Мартина, след смъртта на Ираклий през 641 г., си е позволила в качеството на „майка на императори” да се среща и да приема чуждо посолство (Никифор). На Йоан Никиуски дължим сведението, че след смъртта на Ираклий Кубрат е оказвал помощ на Мартина. Той е бил един от малкото, които са я поддържали. Мартина е всъщност племенница на Ираклий (дъщеря на сестра му) и техният брак е бил незаконен в очите на клира и обществото. Сената се намесва и отнема правомощията й, в полза на сина на Ираклий от първата му съпруга. Все още никой български историк не се е постарал да проучи в какво точно се изразява подкрепата, която Кубрат оказва през 641 г. на Мартина (Йоан Никиуски).
Хрониката на Йоан Никиуски не е преведена на български, а някои от сведенията му за Кубрат се цитират многократно, но извън контекста.
Източник: history.rodenkrai.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
