Сребърната битката на БНБ 1880-1902г. Стефан Пройнов: След Руско-Турската война България продължава да воюва за своята независимост. Една такава дълга и продължителна война е на БНБ с чуждите валути. Парите, които циркулират в страната ни са основно златни и сребърни монети и макар и БНБ да е пуснала свой емисии болшинството от натрупаните капитали в хората са в чужди валути. Основно златните пари на българският пазара са: Френски, Германски, Австрийски, Английски, Гръцки, Американски, Белгийски,Италиански, Руски, Румънски и основно Турски.Търговските пътища не спират преди и след войната и те захранват количествата у нас. Обикновено златните монети се превръщат в съкровища или се използват при по-крупни плащания. Основно се търгува със сребърни монети, макар да циркулират и медни такива на пазара.
Стефан Пройнов: Заради сребърните идва и пословицата ”Бели пари за черни дни”. Диапазонът на сребърните монети е далеч по-голям заради по-широката им употреба. Например най – широко разпространени са: Австрийски, Холандски и Южно германски Гулдени и Флорини. Гръцки драхми, Американски долари, Английската корона, Испанските дуро и скудо, Италиански франкове, Френски франкове, германски марки, Турски меджидни и куруши,испански песети, руски рубли, Английски шилинги, Пруски талери, Шведски и датски Специи, Персийски и сингапурски монети, Румънски лей, Индийски рупии, датски, шведски и холандски риксдали, както и Сингамски, турски и тунизийски пиастри. В хората има не малки остатъчни количества на венециански дукати, сребърни Български и Сръбски грошове и турски акчета, макар и по-ниски на грамаж тези монети са продължили да съществуват заради сребърният си произход.
Виждаме един огромен хаос от монети, които БНБ има за цел да се справи с него. Сарафите са удребнявали и уедрявали и приравнявали курсовете на тези монети към и от Българският лев. Критериите са били основно по тегло и проба и относителното се изчислявали като са се начислявали процентни такси за тази дейност, която е достигала до 10% понякога.
Стефан Пройнов: Както казва Иля Прокопов в една нумизматична конференция тогава монетите са имали разменна стойност, а днес са с нумизматичен интерес. Със закона, който влиза през 1880г. целта на БНБ е да всички парични сделки трябва да бъдат в левове и стотинки. Основно сарафите и касите на БНБ са имали за цел да се изтеглят чуждите емисии от пазара и да се заменят с левове. Интересен исторически факт е, че през 1880г.един грам 24 каратово злато се е търгувал за 3,44лв. от БНБ, а днес един грам 24 каратово злато се търгува на стойности 94-100лв. И така битката на БНБ продължава до навлизането на книжните пари и модата по тях създава и удобство за пренасяне и ползване. Интересен факт е, че именно Сарафските бюра играят пак основна роля за подмяната сребърните и златните пари с книжни такива.
По-нетърпеливите богаташи са давали дори 10% за по-бързата им подмяна на техните парични средства само и само за да бъдат с модните пари в джобът си. Инфлациите и войните през който преминава България са стимулирали населението да задържа остатъчни сребърни и златни монети, защото разбирането на хората си остава, че каквото и да се случи златото и среброто не губи цената си докато хартиените пари, боновете и облигациите по всяко време могат да бъдат сменени, оттеглени от пазара или по-лесно да бъдат унищожени. Именно заради това в днешно време все още се откриват от онези бели пари оставени за черни дни. Българският народ е бил пестелив и в най-трудните си години, а в по-добрите времена на СОЦА дори при раждането на почти всяко дете се откривал спестовен влог, в който родните са внасяли периодично по някаква сума за да има заделени пари като порасне.
Именно тази пестеливост като черта на характера в Българинът се е запазила и умело използвана от банките до идването на демокрацията, която дойде с мощна инфлация, а днес и доверието в банките намалява и виждаме тенденция пак заможните хора с възможности да инвестират в злато и сребро особено в нумизматични монети, което допълнително вдига и ще продължава да вдига цената на монетите. И ако някога са казвали ”бели пари за черни дни„ то днес се инвестира и в качествени монети от мед и други метали.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
