Гробницата на богинята Бастет в Странджа планина близо 40 години предизвиква интереса на археолози, историци, туристи, мистици и любители на конспиративни теории. Датирана от времето на древните траки, гробницата на мистичната Бастет не е добре проучена и до днес, а резултатите от направената в началото на 80-те години на ХХ век експедиция са засекретени след смъртта на Людмила Живкова и остават тайна и до наши дни.
Коя е Бастет?
Тя не е египетска царица, както смятат мнозина, а богиня, полуобожествена личност, чийто баща е с тракийски корени, а майка й с юдейски“, разказва Григор Попов от отдел „Туризъм“ в община Малко Търново. „В този район навремето е властвала тракийската владетелка Калеомастра. Нейна „дясна ръка“ е бил бащата на Бастет. При управлението на Клеомастра се взело решение за преход с цел преселение към Египет – траките, освен изключителни воини, са били и добри търговци – търгували са активно с Египет.
На гроба на Бастет някои виждат образ на жена с глава на котка
По време на похода, някъде в Егейско море, Калеомастра починала. Народът й я погребал и отказал да продължи натам, накъдето е тръгнал, или да се върне обратно, преди да бъде избран нов лидер. За „цар“, водач е бил избран бащата на Бастет – вторият след владетелката.
Така децата му, сред които и Бастет, получили статут на принцове и принцеси. Стигнали до Египет и се заселили по поречието на Нил. Оттам идва схващането, че Бастет е била египетска царица или принцеса.
В Египет фараони са ставали главно мъже, жените са били няколко нива по-надолу, но са можели да бъдат главни жрици на определени религиозни течения.
Бастет е била избрана за върховна жрица точно на такова течение, което почита котките – свещени животни в Египет. Оттам идва заблудата, че тя е била божеството, а всъщност тя е медиаторът, връзката между земното и небесното, главната представляваща.
Григор Попов търси рационални обяснения на мистичните теории
Характерно за последователите на това течение е било, че са се представяли в обществото с котешки маски на лицата. По тази причина на повечето места, за които се смята, че са свързани с Бастет или течението, на което е била върховна жрица в Египет, има котешки фигури и символи“, разказва Григор Попов.
Един ден Бастет почувствала, че краят й наближава. Казала на баща си, че кончината й е близо и го помолила да бъде погребана там, където е родена – в Странджа.
Той дал съгласието си и Бастет се обърнала към хората си: тези, които желаят, могат да останат в новите си поселения в Египет, а останалите да я придружат по обратния път към Странджа.
Поради голямата почит, която имали към личността на Бастет, повечето преселници – около 300 души, тръгнали обратно и пренесли тялото й до Странджа. Минали целия път по суша и вода, но като се завърнали в Странджа започнали боеве с други племена, които междувременно се заселили по тези територии. Хората на Бастет победили и построили гробница на Бастет.
За гробницата на Бастет научава иманяр, а след това и Людмила Живкова
В края на 70-те години на ХХ век антична карта за гробницата на Бастет, нарисувана върху кожа, попада в ръцете на иманяр, който в продължение на 2-3 години търси описаното място в Странджа. Накрая, обеззверен от напразните усилия, решава да отиде и да сподели всичко, което знае, с властите. Разказва къде е ходил, какви предположения има и какво е търсил, показва документите, но го прогонват с насмешка и го предупреждават, че ако продължи да се рови из планината, ще бъде арестуван.
Людмила Живкова
За случая се разчува по високите етажи в София, научават Кръстю Мутафчиев и Людмила Живкова. Историчка, изкуствоведка и управляваща държавната културна политика, дъщерята на тогавашния държавен ръководител Тодор Живков в онзи момент е начело на Комитета по култура.
Кръстю Мутафчиев пък оглавява отдел „Културно наследство“ в Комитета. Семейството на държавния глава му поставя задача на всяка цена да се опита да върне в страната 60-70% от изнесените зад граница артефакти и находки. Мутафчиев е приближен на Людмила Живкова и неин съветник
Когато историята с иманяря от Странджа достига до ушите на Кръстю Мутафчиев и Людмила Живкова, е разпоредено той да бъде задържан и разпитан. Мутафчиев и Живкова се опитват сами да открият мястото на гробницата на Бастет с помощта на картата на иманяря, но без успех. Така решават да отидат при пророчицата Ванга. Тя ги посреща, като им казва, че знае кои са и за какво са дошли.
Пророчицата Ванга
„Разказва им, че преди хилядолетия по вода в Странджа идват хора от Египет – високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси, с маски на лицата. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства – злато, книги, оръжие – много!
Дошлите от Египет пренесли и саркофаг, в чиято вътрешност било изписано тайно знание за историята на човечеството две хилядолетия назад и две хилядолетия напред. Но писмеността в този саркофаг не можела да бъде разчетена.
Според Ванга времето за това още не било дошло, макар в символите да се съдържало много важно познание. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено, пояснила Ванга“, разказва Виктория Колева, експерт по туризъм в община Малко Търново.
Ванга предупреждава дошлите от София, че това, с което ще се захванат, не е по силите им. Покоят не бива да се нарушава, не бива „да се бърничка“, казва пророчицата, но въпреки това ги насочва да търсят в района на местността Градището край Малко Търново. „Там горе ще чакате слънцето и луната да ви покажат къде да търсите“, съветва ги пророчицата и им казва, че трябва да са срещу западната стена на скалата между 10 и 12 април.
Виктория Колева, експерт по туризъм
От София са изпратени петима души, които да намерят гробницата. Експедицията напредва с нечувани темпове, макар и при голяма тайнственост. Работниците, участвали в разкопките, са извозвани от вътрешността на страната с автобуси със закрити прозорци, за да не знаят къде отиват.
Мерките за сигурност са много тежки, тъй като районът е строго охранявана зона заради близката граница с Турция. За да не изтича информация за целта на разкопките, дори военните и граничарите не са допускани до обекта. В експедицията участват и служители на Държавна сигурност.
Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка археолозите търсят съдействие от тогавашния първи секретар на на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков.
Той е един от посветените. В експедицията участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова като посредник между търсачите на гробницата и пророчицата, както и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. По разкриването на гробницата на Бастет кипи денонощен къртовски труд и макар малцина да знаят какво всъщност се търси, само за шест месеца е изкопана голяма част от нея.
Пътят към м. Градището, където е гробницата на Бастет
На 21 юли 1981 г. обаче, едва 38-годишна, Людмила Живкова умира. С преждевременната й смърт е сложен край на разкопките по гробницата на Бастет. Държавният глава Тодор Живков нарежда работата на археолозите да бъде прекратена и обектът да бъде запечатан. Твърди се, че всички, участвали в разкопките, са мъртви. „Едната теза е, че в дълбочина са достигнали до уран, който е радиоактивен. Друга версия е че животът им е бил отнет насилствено“, казва Виктория Колева. Според Григор Попов много от тях са живи, но цялата документация по експедицията и откритите находки все още са засекретени и никога не е била изнасяна информация за тях.
Какво представлява гробницата на Бастет?
Гробницата е изградена като огледален образ на небесното съзвездие Цефей и когато то е над планината, точно тогава луната е в такива фази, че може да огрее мястото. Това пише Кръстю Мутафчиев, опирайки се на тайнствената карта, която той нарича „Ребуса“.
Мутафчиев вижда на картата проекция на гробницата на Бастет, както и кодирани изображения на тяло на жена с глава на котка – точно, както са изобразявали египетската богиня Бастет. Чрез „Ребуса“ Мутафчиев прави извод, че в гробницата е погребано само тялото на богинята, а душата й е някъде сред съзвездието Цефей.
Древните погребални церемонии са били много пищни и изключение не прави и тази на Бастет. Ванга казва, че при погребението е имало много „злато на буци“, което на нейния език значи, че е имало много самородно злато или метал с много висока стойност, древни оръжия, книги и други ценности. Тя обръща особено внимание на саркофага на самата Бастет, за който казва, че отвътре и отвън е изсечен със символика, която описва какво е било преди, по време и след нейната власт.
Мутафчиев описва още, че достигат до ниша, от която започват няколко разклонения и във всяко едно от тях има изсечен различен образ или символ – на куче, на орел, на четирите посоки на света и на саркофаг. При