По времето на цар Симеон българската държава достига своя най-голям военно-политически разцвет. Българският владетел постига редица победи над Византийската империя, засилват амбицията му да заеме на византийския престол. Цар Симеон обаче остава в паметта на българите не само като умел пълководец и дипломат, но и като вдъхновител на забележителни културни достижения. Видно място сред тях заема столицата на българската държава – Велики Преслав – град, който в плановете на българския владетел дава най-ярък израз на неговите политически и културни амбиции.
Околностите на бъдещата Симеонова столица вероятно са били заселени от славяните през втората половина на VI – първата половина на VII век. В последствие, след появата на Аспарухова България, мястото било оценено като подходящо за изграждане на аул (укрепен стан) с цел охрана на източните старопланински проходи и реакция в случай на византийско нападение откъм Черно Море. Инвентарни надписи от времето на хановете Крум или Омуртаг ориентират историците, че в аула на Преслав е резидирала добре въоръжена военна част. Предполага се, че Преслав е бил резиденция на ичергу-боила (лице, което вероятно е ръководело военните сили в сърцевината на страната). Това води до предположението, че в Преслав се изгражда аул, който е бил на второ място по значение след този в Плиска. Това предопределило бъдещото издигане на аула като столица на държавата.
Олтар от Дворцовия манастир на Велики Преслав (Х в.).
Реставриран и изследван от проф. д-р Тотю Тотев
Приема се, че до решението да се премести столицата се стига на църковно-народен събор през 893 година именно в Преслав. Стремежът бил с издигането на новия престолен град да се оформи християнско културно средище и да се скъса окончателно с езичеството. Новата столица била изградена по примера на старата престолнина с вътрешен и външен град. В Преслав обаче много повече доминирала визия, която разкрива уседналостта и градоустройстрото като открояващи се елементи за разлика от Плиска, която никога не престанала да наподобява голям стан. Забележителни разлики има в размерите – външният град на Плиска бил 28 кв. км., а на Преслав – 5 кв. км. Новата столица вече нямала за цел за приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество – царят и приближните до него. Докато външният град на Плиска бил укрепен с ров, вал и дървени укрепления, то и двата града на Преслав били оградени с яки каменни стени.
В своята нова столица цар Симеон продължил делото на св. княз Борис I за изграждане и утвърждаване на християнската култура по българските земи. Редом с това българският владетел въплътил и свои собствени стремежи – да изгради столица, която по блясък и великолепие да съперничи на византийската столица – Константинопол. Българският паметник от средата на XI век – “Български апокрифен летопис” – разказва, че Симеон строи Велики Преслав в продължение на 28 години.
Важна характеристика за напредъка на обществено-икономическия и културен живот е дворцовото строителство. Прави впечатление, че макар общият размер на Преслав да е по-малък от този на Плиска, дворецът в Симеоновата столица е по-голям и представлява комплекс от сгради, дворове и площади. Състои се от тронна зала, царски покои и помещения със стопански и сервизни функции. Тронната зала е имала базиликален продълговат план и по строителна традиция се свързва с тронната зала в Плиска. Редица новаторски черти без аналог има обаче при царските покои, които са свързани с тронната зала посредством квадратен двор с портици. На юг от тези сгради се е намирала представителна дворцова базилика, която пък вероятно е била резиденция на българския църковен глава. Целият комплекс е бил свързан чрез широк каменен път с главната северна порта на вътрешния град. Така цялото вътрешно укрепление било доминирано и неразривно свързано с дворцовия комплекс, черта, заимствана от Константинопол.
Изследователите откриват в дворцовото строителство в Преслав влияния, както от Византийската империя, така и от Запада и по-конкретно – резиденцията на Карл Велики – Ааахен. Въз основа на описанията на Константин Багренородни (X век) и сравнения между дворците в Константинопол и Преслав, някои изследователи заключават, че цар Симеон се е постарал да създаде условия за провеждане на християнски празнични процесии по време на големи празници, по подобие на тези, характерни за византийската столица.
Камък с изображение на църква, намерен в руините на Владетелската базилика
Във Велики Преслав особено развитие бележи храмовото и манастирското строителство. Наред с типичната продълговата базиликална храмова конструкция се налага и новото за българските земи кръстокуполно храмово строителство. Българските майстори възприели този тип архитектура от Византия, но добавили и новаторски черти, които не се срещат по други места – така например от двете страни на главната абсида добавили още две по-малки абсиди. Венецът на храмовото строителство в Преслав била прочутата Кръгла църква. Особеностите на нейната архитектура я свързват с традиции от древен Рим и ранна Византия, но градежът е издържан в тенденциите от X век. Забележителна е и кръглата форма на храма, подобни постройки има в Ааахен (ротондата на Карл Велики) и в Задкавказието.
Преслав впечатлява и със своите манастирски комплекси, които до неотдавна се приемаха за общо 8 – в рамките на външния град или в околностите на столицата. Тенденция, която се копира от Византия е, че те не се заобикалят от всички страни със стени. В последно време обаче изследванията на Росина Костова убедително доказаха, че комплексите около Кръглата църква и в местностите Тузлалъка и Патлейна не са манастирски, а големи светски имения, които са имали и църкви в очертанията си. Археологическите разкопки разриваха посочените комплекси като производствени центрове на прочутата преславска керамика, стъкло и цветна маталургия.
Развитото занаятчийско производство е другият фактор, който бележи високото достойнство на Велики Преслав. Скулптурната архитектурна украса и скулптурата впечатляват с голямо разнообразие от орнаменти. Съчетани са местни традиции с византийско влияние. Запазени са до днес изображения с растителни мотиви (особено палмети, но също розети, лозови и бръшлянови мотиви, палмова клонка и други ) и с животни (зайци, птици, изображение на грифон, лъвове, лъвици и други). За украса се използват също канелюри, различни капители, редица, от които нямат паралели. Среща се също и т. нар. мотив „куки и лулички“, който е разпространен и по Адриатическото крайбрежие. Цялостните особености на украсата на Преслав насочват към извода, че се създава специфичен Преславски архитектурен стил.
Особен израз на постиженията в Симеоновата столица е създаваната там Преславска рисувана керамика. Използвана е била за украса (особено в интериора на сградите), имала е и трапезни функции. Качеството на тази керамика, нейният почти бял чиреп на плочките и специфичната “бисквитена” техника на производство я превръщат в едно от големите достижения на българската културна традиция от онова време.
“Златната църква” в Преслав, издигната през царуването на Симеон І (864-913-927), блестящо постижение на църковната архитектура на Първото българско царство. Снимка: www.pravoslavieto.com
Изледователите и до днес спорят за произхода на това постижние. Според проф. Иван Божилов преславската керамика е една от най-отличителните черти на Преславската цивилизация. Наред с нея и приложенията ѝ, дворците, издигнатите на видни места църкви и манастири, богатите каменно-скулптурни украси и високо развити художествени занаяти разкриват една изтънчена християнска култура. В нея успешно била въплътена защитата на две основни ценности – авторитетът на владетеля и държавата и защитата и утвърждаването на християнските ценности. Може би най-вдъхновеното описание на блясъка на Симеоновата столица принадлежи на Симеоновия съвременник и съратник – Йоан Екзарх. Като заключение могат да се посочат неговите думи. В своя труд „Шестоднев“ той пише:
„Когато смерд и беден човек, и странник дойди отдалеч до крепостните стени и кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с дърво и други неща. А като влезе в двореца [вътрешния град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни … Бедният започва да губи ума си и да им се чуди.
Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той, когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: „Какво видя тям?“, ще рече: „Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред.“ …
Източник: bulgarianhistory.org
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
