Опълчение срещу редовна армия. „Битката за златните шпори“ от 11 юли 1302 г. 

в История

В самото начало на XIV век северната френска провинция Фландрия започва да процъфтява, благодарение на текстилното производство. Суровината за тъканите обаче – вълната, е внасяна от Англия. Оживената търговия между Фландрия и Острова не е по вкуса на френския крал Филип IV Хубави. Желаейки да постави пред англичаните известни препятствия, Филип IV повишава драстично данъците върху вноса на вълна.

Естествено, повишените данъци стават повод за недоволството на фламандските занаятчии и търговци. Графът на Фландрия Ги дьо Дампиер се опълчва срещу краля, пред когото е положил васална клетва и застава на страната на местните. Следва ареста му и хвърлянето му в тъмница в Париж. Този акт става повод фламандците да се организират и да се вдигнат на бунт. Завладяват две важни крепости – Касел и Куртре.

В началото на месец юли 1302 година фламандското опълчение, водено от Ги дьо Намюр влиза в град Куртре. Намиращият се в града френски гарнизон се оттегля и се укрепва зад стените на замъка. В същото време Филип IV изпраща срещу бунтовниците армия начело с граф Робер II д`Артоа. Това кара братята Гийом дьо Жюлие и Жан дьо Намюр да се присъединят към силите на Ги дьо Намюр в обсадата на барикадиралите се френски войски в замъка на Куртре.

На 8 юли 1302 година двете армии се озовават лице в лице. Всъщност, фламандските дружини, които наброяват около 20 000 пехотинци е трудно да се нарекат същинска армия, защото са съставени изключително от опълчение, набрано сред цивилното население на Фландрия. Истинските воини в редиците им са командващите ги десетина рицари. Фламандците се разполагат на невисоко плато, което от едната страна е ограничено от река Ли, а от другата – от блатисти местности. Стените на замъка Куртре остават в тила им.

Срещу тях се изправят френските конни рицари и италиански наемници, за които се носи славата на отлични стрелци с лъкове и арбалети. Кралят е пратил мастити, калени в битките воини, които са уверени, че лесно ще надвият противниковите необучени войски. Граф Робер д`Артоа е толкова сигурен в успеха си, че пренебрегва съвета на военачалниците си да заобиколи и обгради фламандците.

Рано сутринта на 11 юли 1302 година 7500-те конника и около 5000-те италиански наемници се впускат в атака. В началото на сражението италианците постигат известен успех. Водени от нетърпението си да приключат бързо боя, френските рицари се втурват прекалено рано в атака. Тежките им брони ги правят тромави и трудно подвижни, особено когато се озовават в лабиринта от заблатени територии във фланга на фламандските отряди.

Без никаква жалост фламандците се нахвърлят и избиват до крак затъналите в блатата французи. Сред загиналите е и граф Робер д`Артоа, но ударът е още по-жесток, защото в кървавата сеч падат и много знатни рицари. След края на сражението фламандците свалят от труповете на загиналите рицари 700 чифта златни шпори. Военните трофеи са отнесени и изложени за назидание на бъдещите поколения в катедралата “Нотр-дам” в Куртре. А кръвопролитното сражение остава за историята като “Битката за златните шпори”.

Сражението се оказва ключово за историята на Фландрия – с него се поставя началото на борбата за нейната независимост. Граф Ги дьо Дампиер е освободен и организира освободителното движение. Символичното значение на победата на фламандското опълчение над професионалните военни на Франция е оценено подобаващо и 11 юли е избран за празник на фламандската общност в Брюксел.

Загубата за Филип IV е още по-тежка. Освен престижът му на бойното поле загиват голяма част от знатните рицари на Франция. След поражението Филип IV Хубави (същият, който само 10 години по-късно ще се разправи брутално с могъщия орден на тамплиерите) е принуден още веднъж да повиши данъците в държавата, за да успее да възстанови загубите в армията си. В бъдещите си действия срещу фламандците френският крал подхожда вече с много повече внимание. Кралят взема реванш две години след “Битката за златните шпори”. При Монз`ан-Певел победата вече е негова, но въпреки триумфа на бойното поле, Филип IV избира да подпише с Фландрия мирно споразумение.

Източник: historynakratko.blogspot.com


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ