Римските гладиатори заемат специално място в умовете и въображението на съвременния мъж. Образът на човека от арената датира от хилядолетия – от древен Рим до 20 века след това.
В популярната си реч “Citizenship in a Republic”, Теодор Рузвелт говори за образа на този боец, чието лице било “помрачено от прах и пот и кръв”. И който никога няма да сподели своето място с “тези студени и плахи души, които нито знаят победа, нито поражение.” Описанието е поразително.
Но кои в действителност са били гладиаторите?
Гладиаторите на древен Рим са мъже от най-ниските прослойки. Повечето били престъпници и роби, които за себе си не можели да се грижат. Но чрез обучението да се бият на арената, имали възможността да спечелят огромна слава. Но можели и да умрат болезнено и унизително пред погледа на всички.
Всъщност, сам по себе си Рим бил град изпълнен с парадокси. Градът, център на света, постижение на културата и цивилизацията, съдържал в себе си и доста кръвожадни и варварски окраски. Гладиаторските битки били тяхната емблема.
В следващите редове ще разгледаме подробно мъжете на арената. Ще видим кои са били те и какво е представлявал живота им.
Началото на гладиаторските битки
Гладиаторските игри произхождат от ранните римски погребални обичаи. Римските войни вярвали, че символ на голяма чест било след тяхната смърт да жертват военнопленници в битка.
От обичай, това жертвоприношение прераснало в развлечение, при което военнопленници влизали в бой до смърт помежду си. С течение на времето от армията тази практика се пренесла в обществения живот.
Гладиаторските двубои в чест на мъртвите станали много чести. Било съвсем нормално за богатите мъже да заделят средства специално за игрите, които щели да отбележат собствената им смърт, когато тя настъпи. Известни като „погребалните мъже” (asbustiarri), тези ранни гладиатори не само забавлявали тълпите. Те носели чест и слава на семействата на мъжете, за чийто погребения демонстрирали своето бойно изкуство и умения.
Както мнозина императори били осъзнали, римската тълпа обичала тръпката от борбата. И всеки амбициозен политик по онова време се възползвал от тази жажда. Защото можел да повиши популярността си сред народа, спонсорирайки тези жестоки битки.
В крайна сметка популярността този погребален ритуал се увеличила драстично. И с времето той се превърнал във всеобщо публично развлечение. То носело слава, пари и влияние. До 1-ви век преди Христа игрите на арената станали огромен и доходоносен бизнес в цялата Римска империя. Самите императори спонсорирали двубои с участието на стотици гладиатори, състезаващи се цели седмици в екстравагантни дрехи и оръжия.
Мъжете под бронята
Гладиаторските редици се запълвали главно с военнопленници, макар и много от бъдещите войни на арената да били престъпници от самия Рим. Всички, с изключение на малцина късметлии, били считани за роби. Има и документирани случаи на свободни хора доброволно участвали в игрите.
Някои от тях били отчаяни мъже, търсещи посоката в живота си, докато други търсели единствено приключения и предизвикателства. Всички обаче споделяли общото желание за богатство или свобода.
Подобна награда съществувала за великите бойци. Единствената гаранция да я спечелят била като пролеят много кръв, без да загинат безславно. Независимо по каква причина мъжете попадали сред гладиаторите – доброволци по собствена воля или роби, те били подготвяни за двубоите. Всички преминавали през изтощителна бойна и физическа подготовка в специални училища. Често там учители били успешни, но вече пенсионирани гладиатори.
Собствениците на роби си плащали на тези училища, за да могат бойците им да тренират. А осъдените престъпници и доброволците трябвало да получат специално разрешение от съдия, за да се присъединят към редиците им. Колкото по-успешен бил един гладиатор на арената, толкова по-популярен ставал той сред масите. Това от своя страна го правело още по-ценен и доходоносен.
По онова време един доказан боец, особено ако се завръщал от пенсиониране, можел да спечели значителна сума пари само от едно събитие. Освен това, най-забавните и смели гладиатори дори можели да се надяват на награди от императора. Spiculus например, гладиатор при управлението на Нерон бил надарен със земи и богатства, еквивалентни на тези, предоставени на генерали, които се завръщали триумфално от битка за императора.
Разбира се, за военнопленниците и престъпниците най-ценната награда тогава била освобождението и премахването на присъдата.
Елементи и вариации на гладиаторите и игрите
Сегашнитесхващания за гладиаторските битки са драстично опростени. Представяме си двама мъже, размахващи мечове един срещу друг, докато единия не нанесе смъртоносен удар на другия. Филмът “Гладиатор” и сериалът “Спартак” вероятно разшириха представите на много от нас за този вид битки, включвайки и начинът на тренировки и различни формати боеве. В действителност, има безброй варианти на гладиаторските схватки.
Историческите възстановки от славните битки на Рим били често явления на арената, но в тях обикновено участвали слабо обучени роби, неспособни да направят толкова добро шоу ако участват в самостоятелни битки, докато добре обучените от тях често играели главната роля във възстановката. Нека да разгледаме някои от най-известните типове гладиатори:
Retiarius – този боец влиза в ролята на рибар оборудван с мрежа, тризъбец и нож.
Рядко облечен в броня, за да бъде мобилен, той дори не носел шлем, а използвал своята подвижност и липса на тежка броня, за да улови противника си в мрежата и да забие тризъбото си копие в тялото му докато не издъхне.
Myrmillonis – “мъжът риба”, Myrmillonis много приличал на Retiarius, за който говорихме преди малко. Бронята му често била инкрустирана с образа на рибни елементи като люспи, перки и т.н. Бил въоръжен с голям щит и къс меч.
Secutor – боец преследвачът, определено развълнувал тълпата, тъй като подгонвал съперника си около арената. Този вид гладиатор бил по-уважаван от Myrmillonis, въпреки че също носел на бронята си символи на риба.
Император Комодус, известен с участието си в игрите, се борел именно като Secutor.
Gallus – тежко въоръжени гладиатори, които разчитали на силна защита и груба сила, за сметка на бързина и ловкост. Те взели името си от огромните войни на Галия и се сражавали с традиционния гладиаторски меч (gladius) или с копие.
Bestiarii – технически, това не били истински гладиатори, защото се изправяли в битка срещу животни. Това били нещо като предшествениците на съвременните бикоборци, които се борели с бикове, леопарди, лъвове и други страховити противници създадени от майката природа.
Откриването на игрите обикновено започвало именно с битки срещу животни или с инсценирането на лов, където ловецът преследва дивеч докато тълпата се забавлява. Боецът от типа Bestiarii трябвало да се бие с животното до смърт като победата му не била в никой случай гарантирана. Колкото по-често звярът се появявал триумфално след убийството на поредния Bestiarii, толкова по-голямо било удоволствието за публиката.
Не било необичайно в по-големите и пищни игри да се организират исторически възстановки, в които на арената се пускали обучени убийци застанали на исторически печелившата страна срещу зле въоръжени и неопитни престъпници, играещи за губещата.
По време на тези игри наставала истинска сеч! Една от целите на голямото кръвопролитие от тези двубои била да се напои с кръв пясъка, за да наслои пода на арената. Точно от там идва и думата за арена – от “harena”, латинската дума за пясък.
Eques – това е гладиатор, който се бие на кон като римски рицар. Той може да използва копие докато е на коня, както и меч ако слезе от него, за да се дуелира с противника си. Шлемът му често е с две пера отстрани, но без гребен.
Тракиец (Thrax) – тип гладиатор въоръжен като тракийски войн – враговете на Рим. Той се бие с малък правоъгълен щит, сабя, а шлемът му е с гребен.
Essedarius – боец на колесница
Familia gladiatorium – това са малцината гладиатори, които имали късмет да оживеят след десетки битки и да станат треньори, под покрива на lanista.
Lanista – собственик, работодател, треньор и прекупвач на гладиатори, който ги продавал или отдавал под наем. В Римската империя тази работа била под юрисдикцията на императора.
Екзекуции – по време на обяд или почивка от боевете, арената ставала място за драматично публично изпълнение на екзекуции, включително и хвърляне на хора на зверовете. Жертвите били престъпници, дезертьори, бунтовници, предатели, избягали роби, както и хора с антисоциално поведение като християни и евреи.
Pollice Verso – да живее или да умре
Мотивацията, с която човек излиза на арената в ролята на гладиатор е различна при всеки, но когато мечовете се сблъскат всички в това положение споделят една единствена цел – оцеляването.
Дали ще живеят или не е решение, което не зависи обаче само от тяхната смелост и умения, а и от решението на Pollice Verso. В случай че гладиаторът бъде победен от съперника си, нанасянето на смъртоносния удар е в ръцете на “pollice verso”, който решава съдбата на загубилия чрез вдигане на палеца – надолу или нагоре. Почти винаги публиката е призована да се включи като окуражи победителя да довърши или пощади противника си.
С палец нагоре или надолу, римската тълпа често решавала съдбата на загубилия с обърнат нагоре – жест на живота или надолу – символ на бързия край. За онези гладиатори, които воювали храбро и въпреки това са загубили, публиката била склонна да прояви милост и да ги пощади.
Ако гладиаторът бъде помилван, то той се връщал обратно в тренировъчния лагер, където да продължи да се подготвя, за да стане отново “човек от арената”.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
