Наричат ги Кучетата господни. Доминиканците – така се е наложило името им. Официално орденът им се нарича Орден на братята–проповедници. Началото му е поставено от св. Доминик де Гусман през 1214 година в едно сложно време. Когато бушува Албигойската война, братята монаси на св. Доминик се нагърбват със задачата в нищета и далеч от суетата на материалното в света да разнасят божието слово.
На 22 декември 1216 година папа Хонорий III утвърждава устава на ордена. И това му гарантира официален статут. През годините орденът на доминиканците се превръща в един от най-могъщите.
През 1232 година главата на римокатолическата църква предава на братята доминиканци правата да провеждат Божествен съд. Делегира им всички отговорности на инквизитори. Инквизитор по това време все още означава “разследващ” – от латинското inquisitio – провеждането на всяко съдебно разбирателство.
През средновековието започват да наричат братята от ордена “хрътките Господни”. Това става заради сходното звучене на името на ордена и латинското Domini canes, или кучетата господни.
Доминиканците изобщо не възразяват срещу това им определение. На герба на ордена е изобразена глава на овчарско куче, стиснало в зъбите си факел. Ревностно спазвайки Закона Божи и като пазители на интересите на папската институция, доминиканците пращат на кладата огромен брой хора.
Девизът на ордена обаче е далеч от идеята за разследващ органи – Laudare, Benedicere, Praedicare (“Да възхвалявам, да благославям, да проповядвам”.)
Основателят на ордена св. Доминик де Гусман до 30-годишна възраст не се откроява с нищо особено от останалите синове на богати родители. Смирено се оттегля още на младини в манастир, където заляга над изучаването на богословските текстове. Вероятно обаче нещо се променя в мирогледа му, защото внезапно напуска обителта, независимо, че е прекрасно подготвен богослов, както и много добър анализатор.
Три години след утвърждаване на устава на ордена св. Доминик създава и женска организация в ордена, която се грижи за душевния мир на представителките на аристократичния свят. Малко по-късно се появява и орден на рицарите на Христа, в който вече могат да членуват и светски люде. Но от тях също се изисква спазването на строгите обети на ордена.
Доминиканците следват най-ревностно измежду ордените идеала за бедност. Тъй като възникват по-късно от другите миноритни ордени, успяват да се възползват от техния опит и да изградят стройна организация вътре в ордена.
За най-голямо зло доминиканците приемат еретиците – хищниците и вълците, с които те, “божиите хрътки” или кучетата господни са призвани да водят битка и да ги изтребват – в буквалния смисъл на думата. В това си схващане доминиканците преуспяват. Успяват да увлекат и други религиозни конфесии в похода срещу инакомислието и скоро цяла Европа – по милостта на братята доминиканци – пламва в едно голямо аутодафе.
Екзекутират предимно онези, които проявяват непокорство, мислене, различно от налаганото от църковните догми и изобщо, всеки със странно поведение. Самите доминиканци по-късно си спомнят за средновековния си период с не голяма охота. Братята обаче проповядват ви