Живеем в свят на политически хаос, морално разложение и потъпкани морално-етични принципи.
Още в древността мъдрите учения на Буда, Конфуции, Сократ проповядвали морално-етични принципи, които са валидни за всяко общество – добронамереност, хуманност, етичност, съчувствие, чест, дълг. В нашето съвремие тези добродетели се съдържат в християнското учение. Основните християнски ценности се усвояват в семейната клетка. Вярата е съкровено нещо и се споделя най-напред с близките. В нашето общество християнските ценности са в дефицит, защото обществото е секуларизирано.
Нуждаем се от религиозно образование в българското училище. Църквата да не бъде само административна единица, а да изразява мнение по важни обществени въпроси, да има водеща роля в живота на хората.
Духовниците са били духовни водачи в различни епохи. И в днешно време има такива свещеници, но те са единици. Трябва да се говори в публичното пространство за дълбоките въпроси на вярата. Десетте божи заповеди да бъдат морален кодекс на християнина. Християнските ценности да станат част от гражданското общество, (макар, че у нас гражданското общество не е развито). Истинският християнин е добър гражданин, а може би и добър политик. Църквата да не бъде само в сферата на служението, а да се ангажира с обществена дейност. Да се развие религиозна просвета, Христовото учение да стигне до повече хора. Този духовен процес става трудно. Започва се от малки групи хора, както Христос първо с учениците си. Но от малка юдейска секта, учението му се превръща в световна религия. Църковните служители да бъдат помощници, съветници, опора на християните.
Ако морално-етичните принципи на християнското учение залегнат в основата на гражданското общество ще имаме добродетелни личности – уважение, лоялност, доброта, чест, дълг. Такива хора трябва да се включват и във властта, за да се управлява добронамерено и етично.
Християнските ценности са основата, на която трябва да се гради гражданското общество в България.
Снежана Алексиева
Източник: tryavna.org
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
