Стефан Пройнов: Фокусът на живота

Стефан Пройнов: Ние живеем там където ни е фокусът на внимание. Ние хората сме хищници по природа затова и очите ни са отпред на лицето ни за да можем да се фокусираме над целта когато преследваме плячката си. Мозъкът ни обработва най-детайлно това над което се фокусираме останалата информация също се запаметява затова и под хипноза можем да опишем в детайли нещата от заобикалящата ни среда, които са били извън фокусът на вниманието ни. Това, което ни вълнува съзнанието е вид вибрационно поле, в което живеем. И когато задълбаем в дадена материя тя ни обсебва, обсебва съзнанието ни, мислите ни и битието ни се променя. Затова казваме, че ние живеем там където са мислите ни и цялото ни съществуване е погълнато от вибрацията на мозъкът ни от мислите ни и така променяме реалността си -събираме се с хора със сходни интереси, говорим с тях, обменяме мнения, срещаме с различните гледни точки така комуникираме и навлизаме все по-детайлно в материята върху която сме се фокусирали. Други казват, че човек вижда това което знае така си обяснява това, което е пред очите му.

Познанията, който си мислим, че натрупваме в мозъкът си често ни създават предразсъдъци, които често ни пречат да направим реален анализ на обстановката, в която се намираме на средата, в която сме на действията, които трябва да предприемем. Именно за това се обучаваме затова се опитваме да се подготвим има курсове за Кранисти, за шофьори, за спасители и заварчици и така нататък натрупваме знания и практически познания за да сме подготвени за дадени ситуации. Казват, че съзнанието определя битът, в който съществуваме, но понякога битът определя съзнанието ни в коя вибрация да бъде. Обикновено хората, които работят в даден Завод мислите им са свързани с процесите в завода и те си комуникират за работата си помежду си като няма да ги чуете да говорят за Театър или Опера, няма да ги чуете да решават сложни алгебрични теореми или да правят химически опити, а те живеят във фокусът на ежедневието си свързано с работата им. Само тази информация, която е обработена от фокусът ни се превръща в спомени, които имат различен заряд на емоции – приятни или неприятни.

Обикновено тези спомени са свързани с даден преживяване и често се отключват тези сантиментални настроения от неща, които са трайно свързани с тази запаметена емоция – снимка, музика, мирис, вкус и много други детайли, който са били обект на фокусът на нашето внимание назад във времето. Тези спомени ни връщат назад във времето когато сме били щастливи затова и понякога разглеждаме албуми със снимки или си пускаме песен от миналото ни за такива моменти казваме, че се връщаме назад във времето и под съзнателно искаме да бъдем там, но уви това е невъзможно.

Стефан Пройнов: Ние живеем тук и сега в този миг и той не може да се повтори, макар да има случай, в който казваме ДЕЖАВЮ, но това е ситуация, която е по-скоро като бъг в матрицата, в която се намираме отколкото идентично повторение все пак тя е в друго време и пространство както при сънищата те се случват в сънят ни и като отворим очи фокусът се променя и реалността също.

Стефан Пройнов: Къде живеем? Къде е истината или всичко е въпрос на гледна точка на нечие мнение или фактите са различни за хората, който се намират на едно и също място, в едно и също време и наблюдават една и съща картина. Различни са, защото възприятията ни са свързани с познанията ни и всеки пречупва видяното през собствената си призма на познание. Но пак всичко е свързано с фокусът ни на внимание.

Стефан Пройнов: Няма да коментирам влиянието на медиите и средствата за масова комуникация как влияят на съзнанието ни и как насочват фокусът на вниманието ви върху определени теми и създават определени емоции и вибрации във вашето съзнание и в зависимост на вашите филтри на възприемане изживявате по различен начин емоциите, които пряко влияят на вашето емоционално състояние и насочват мислите и делата ви в посока нежелана от вас, а от някой друг, който манипулира общественото мнение и настроение, а това променя средата ви и тази на онези, които управляват вашите съдби.

Стефан Пройнов: В този живот контролът над фокусът е важен. В животът или си някой или си собственост на някой. Банки, работодатели, политически партии, футболни агитки, правителства, националности и религии се борят на принципа разделяй и владей и е толкова трудно да се опазите от капаните им и все в някой ще попаднете, а мнозина и в няколко категории тогава фокусът ви, който ви превръща в хищник ви превръща в жертва вече вие сте преследвани. Като добавим и че амбициите и егото ви също ви тласкат в дадени посоки става ясно, че вие не сте свободни вече вие сте роби на амбициите и желанията си. Инстинктите ви дадени от природата да преследвате целта си са по-силни от разумът ви и вие вече се отдавате на други цели, които поглъщат целият ви съзнателен живот. Стефан Пройнов: Казваме, че сме най-интелигентната форма на живот населяваща планетата ни тук ще поспорим като няма да намесваме другите форми извън слънчевата система да се фокусираме върху хомосапиенс и да го сравним с другите. Егоизмът ни е толкова голям и като добавим животинските си инстинкти като „гладен съм“, „жаден съм“, „искам да се съвкупявам“ и така нататък. Заобикалящата ни среда ни бомбардира с реклами, които се борят да привлекат фокусът ни. В егото си и егоизмът си ние се превръщаме от хищници в чудовища, в които и най-кръвожадните хищници не са. Говорим, че сме интелигентни форми с морал и възпитание, с мислене, но къде е то – то е там където е фокусът ни?

Ставаме все по-големи егоисти и губим човешкото в човека – нямаме вече състрадание и милост към роднините ни, няма вече уважение, няма съпричастност. Търсейки по-качествен и охолен живот изоставихме родителите си на произвола на съдбата, оставихме децата си в среда, която не контролираме, а тя какво възпитава в тях ние не знаем. Докато сме в чужбина какво става със семействата ни и със семейните клетки – разрушават се така се разрушават и нациите.

Пороците ни поглъщат, а ние живеем в измислен виртуален свят, в който е фокусът на вниманието ни в телефона, телевизора и компютъра. Да вземем в предвид вълците – най-свирепата и организирана група от хищници, които уважават йерархията. Един вълк има една вълчица за цял живот и след смъртта и не се чифтосва повторно докато ние хората не сме моногамни така пороците и развратът влияят на поколенията, които създаваме. Вълците не се хранят с мърша докато ние ядем всякакви боклуци заради цената. Вълците помагат на болните и старите в глутницата и никога не ги изоставят на произвола на съдбата. А ние как постъпваме с родителите си захвърляме ги в старчески домове или ги изоставяме да оцеляват както могат докато ние егоистично живеем в нашата среда на комфорт.

Вълците се грижат за малките си, а ние ги оставяме да се погрижат за тях телефоните и интернет за да се забавляваме в това време. Вълците са полезни за природата като прочистват екосистемата от болните и старите и така другите популации са силни и здрави и млади. Ние как се грижим за природата? С какво сме полезни на света? Къде живеем ли, ами във фокусът си на внимание, а кой насочва фокусът ни, кой ни възпитава след като ни продава? След като ни продава пороци след като ни продава емоции дори и в спомените го има елемента на манипулация и контрол.

Стефан Пройнов: Сега се чудя дали сме най-интелигентната форма на живот, а какво възпитаваме в идните след като те са духовно неграмотни, функционално невежи, емоционално объркани и нямат никакви морални или хуманни ценности.

Стефан Пройнов: Фокусът на живота определя битовата ни среда и личната ни зона на комфорт. Мисля, че от време на време трябва да сменяме зоната си комфорт и да напуснем удобните си дивани и да погледнем архитекта на вселената какво чудо е създал – природата, в която всяко листенце и всяка тревичка има своята роля и полза от нея. Каква е ползата от нас самите за нас самите за околните и за природата и да си зададем този въпрос?

Стефан Пройнов: Лесно е да променим фокусът си, нужно е да вдигнеш глава да погледнеш небето и облаците, да отидете в парка или в планината и светът се променя. Фокусът на живота е важен, но не забравяйте, че ние сме тези, които избираме фокусът.

И дори Господ Бог ни е дал свободната воля останалото е воля, воля и пак воля за промяна или страх да не загубим това, което имаме, а дали е истинско? Стефан Пройнов: Не съм сигурен обаче, че всички ние сме готови да се разделим с нещата, които ни убиват, да променим вредните ни навици да променим токсичната среда, да променим фокусът си? Защото променим ли фокусът си ще променими средата и навиците си и животът си. Готови ли сте да бъдете по-добри и да се стремим към доброто на околните си на обикалящата ни среда на близките ни? Лесно е променете фокусът на внимание и бъдете упорите или да бъдем зли и егоисти ни е по-удобно за телата, а за душите ни, ако щете?