Стефан Пройнов: Безспорно Римските дипломи са един от най-мечтаните иманярски цветни сигнали. В миналото когато хобито металдетектинг не бе преследвано от закона хората, които се занимаваха с търсене на древни монети и артефакти често си мечтаехме да намерят такъв артефакт, който бе високо ценен на черният пазар заради високата с стойност. Римските дипломи са били винаги ценени заради уникалността си, защото това са поименни документи и всеки един е единствени и неповторим, но и всеки един освен, че е уникален носи и информация не само за съдбата и животът на своят притежател, но и за легионите кога и къде са пребивавали.
Точното им датиране в коя провинция и по времето на кой император тази информация е важна за историците, които така датират с най-голяма точност дадени събития. Така след като търсенето на дадени артефакти е голямо се появят и фалшивите дипломи, които се познават лесно от специалистите и хората, които са виждали и изследвали такива артефакти, но има такива за които са използвани антични материали, които носят химическият състава, кристализацията, патината и излъчването, ако щете на старото и така могат да се заблудят посредствените дилъри и търговци на антики.
Фалшификатите се делят на два вида. Тип А направени от съвременни материали и тип Б направени от антични материали.
При тип А ще изброим някой от различията по който можете веднага да заловите фалшификатът. При тип А Сравнителният материал е лесен за работа и не е кристализирал и тук гравьорът е работил спокойно, защото материалът не имал нужда от специален подход. Инструментите, който основно са използвани са гравиращи калеми и чаканки.
Често са използвани текстове на вече съществуващи дипломи като само са заменяни името на титуляра и свидетелите, ако имало такива както и някой друга дата за да придобие уникалност документа. Истината е, че фалшификаторът няма опитност и нужните познания в сферата на римските надписи и документи и тук започват да изплуват разликите. Често дори изписват някой думи със съвременен изказ но с Латински букви особено се среща при подмяната на имена, дати и години.
Наблюдават се различия в изписването на буквите и стилът им наблюдават се различия в големината на шрифтът липсват специфичните износвания и захабявания по метала и патината – окисляването на метала, язвите, болестите по металът цветът и онова излъчване на старото и автентичното не могат да бъдат възпроизведени със съвременни химикали и катализатори на процесът на окисляване като целувката на времето липсва.
Като добавим и едно насочване на спектрометърът към листът ламарина само за минута химическият състав на фалшификатът излиза на дисплеят и всичко излиза наяве. Има и други методи за експертиза, но няма да влизам в конкретика, защото да не мътим главите на пишман фалшификаторите и да не ги подтикваме към образоване и самообразоване.
Вторият тип фалшификати от Б например се използват антични ламарини или парчета от големи бронзови съдове. Тук металът изглежда както си трябва и лъха на автентичност, защото е античен. Тук техниката със чаканките и изковаването на букви и цифри на практика е неприложимо, защото металът е кристализирал и лесно се чупи и е рехава и фалшификаторите използват гравиращи мотори за да нанесат текста така обаче изписването на буквите и цифрите на R,P,Q,B,O и някой цифри издават със стиловото си излъчване фалшификатът.
Друг белег, който не може да бъде пресъздаден с гравирането е липсата на миниатюрен остатък от стружката в краят на буквите, който често не почистван при оригиналните Римски дипломи, защото не имало нужда и често са бързали, защото са били притискани от времето за изработка.
Разбира се, че има и такива, който са почистване и допълнително разкрасявани като шрифт и дори такива с място за поставяне на лични печати на свидетели, но тези дипломи са много по-красиви и детайлни добре инкрустирани и са издавани на войници с по-голям статус и ранг обикновено те са с два или три листа и са много по-рядко срещани и скъпи.
При тип Б ясно се вижда, че там където е пипано в текстът и буквите допълнително инкрустиране повърхността на метала е патината са нарушени и често измамниците казват, че е чистена за да бъде разчетена и така се опитват да ви въведат в заблуда за да прикрият разликата в повърхността на метала, която не могат да скрият.
Често прибягват и към допълнително патиниране и боядисване дори за да уеднаквят цветът на патината и дори допълнително нанасяне на пръст, но опитният експерт ще забележи това.
Стефан Пройнов: Размерите на дипломите и текстът в тях в различните епохи непрестанно се променя, защото при царуването на Императорите се издават различни укази свързани с различни права и отговорности на поданиците на империята. Тези укази свързани с поданиците на империята са публикувани на мраморни и бронзови плочи както и на пергамент и други и са изпращани в Държавният архив както и са публикувани в Капитолия, храмове, общинската и провинциалната администрация. Указите са изписвани и на колони поставяни на площадите.
Такива укази свързани с легионите са изпращани и на Военната администрация на всеки един легион и дори има такива на Бронзови плочи датирани в наши дни. Преписи от тези постановления са били изпращани във войсковите части и били връчвани на всеки един войник поотделно, защото са поименни, но има такива, който са издавани на място в легиона или в провинцията тогава са вписвани и свидетели обикновено нечетен брой 3, 5 или 7 човека.
Този метод с удостоверяване на даден факт пред нотариус е въведен в древен Рим и се използва и до днес. Този стандарт се прилага в наши дни удостоверяването със свидетели в съд, нотариални служби и е широко приложим в следствени процесуално следствени органи на полицията днес.
Такъв тип Римска диплома нагледно можем да покажем при намерената в Хърватия – Славонски-Брод. Тази Римска военна диплома е свързана с древноримския град Марсуния, издадена на 9 февруари 71 г. Дипломата е указ на император Веспасиан (69-79) от Ликаус, член на илирийското племе Бреука, за почетното му освобождаване от римската армия.
И двете плочки и петима восъчни уплътнения на свидетелите Носител на дипломата на центурион Ликчай, син на Бирса от Марсуния, ветеран от флота на Мисена. Тя е идеален нагледен пример когато този документ е издаден от провинциална администрация по стандартите с удостоверяване със свидетели.
Стефан Пройнов: Можем много да говорим за римските фалшификати на дипломи и как можете да се предпазите от такива. Добре разпространен метод за наподобяване на патина или за манипулиране на повърхност на диплома или друг тип артефакт са използването на различни съвременни материали като бой, лакове и каквито можете да се сетите от съвременната химия, които оставят след себе си неопровержими следи като мирис, цвят, ако щете и вкус дори.
Такива бързи тестове обикновено се правят с предварителна подготовка като имате набор малки шишенца с разредители и разтвори за органична и не органична химия и използвате малки памучета или така наречените туфи за уши и след като потъркате памучето с разтвор някъде по дипломата и то се боядиса в синьо, зелено или кафяво какъвто е цветът на дипломата става дума за елементарно манипулиране – боядисване.
Освен восъчни пломби има случаи, в които са използвани и оловни, които местната администрация на даден град е използва и маркира както са маркирани търговски това и обмитени стоки. При някой фалшификати се използват и антични пломби и там също се наблюдават несъответствия, манипулации и дори често различия в пломбите.
Важно е да се знае, че ако има различия в окисляването, цветът и дебелината на окиса при пломбите или си личи съвременно им поставяне става дума за някаква манипулация и съвременна доработка, което води до съмнения, а има ли съмнения значи нещо не е наред.
Стефан Пройнов: От много години повтаряме на всички, че „две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две“ затова има ли съмнения се консултирайте, ако съмненията ви се потвърждават и от други експертни лица просто не купувайте, но можете да публикувате фалшификатът за да бъде предупредена цялата общност за това. Ние можем да съдействаме в борбата срещу фалшификатите предлагани като оригинали, защото има хора, които в стремежът са да изкарат пари на гърба на чуждото незнание и алчност подронват доверието и авторитетът на България и не само.
Те манипулират не само невежият, но и узаконяването на фалшификатът и манипулирането на историята води след себе и налагане на стандарти в аукционните къщи и музеите, които след като закупят фалшив артефакт или монета те го публикуват и излагат на показ и хората вече градят своето познание и визия за даденият артикул като стандартът на сравнение е фалшификат. Това е пагубно, неморално и недопустимо, незаконно и нередно. Наш дълг е да се образоваме и да споделяме познанието с идните поколения.
Свидетели сме на подмяната на стандартите в общността на ценности и правила във всяко едно естество. Да не позволяваме на шепа хора да пренаписват историята на света.
Можем ЗАЕДНО да променим закони и правила, да върнем някой добри практики доказани от старата нормалност.
Стефан Пройнов: Искам да попитам какво ще завещаем на идните поколения – фалшификати ли?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
