На разговорен език Охлокрация се вижда най-ясно в нашият живот. От както свят светува хората се делят, делят и делят така по-лесно се управляват и се настройват едни срещу други. Често казваме, че в нашето общество или си някой, или си на някой. Много хора си търсят господари някой да ги пази и закриля, и да взема решения заради тях когато се налага.
Кукловодите и Кукленият театър е вид театър или подобно представление, включващо манипулация на кукли – тези кукли са управлявани от кукловоди. И макар кукловодите да комуникират чрез своите кукли с тълпата често Хората обикват или намразват куклите и техните персонажи, но не и кукловодите – те остават скрити зад завесата.
На политическата, икономическата, социалната на всички сцени в нашият живот ние виждаме куклите. Кой ги мести на шахматната дъска, кой ги побутва или сваля, кой ги разменя за влияние и власт, за пари или време това ние не знаем като вторачени сме в дъската – сцената. От векове така се управляват емоциите на масите. Различните кукли създават в хората различни емоции и така ги привличат или отблъскват, но дойдат ли веднъж те се стремят да им задържат вниманието колкото се може по-дълго. Тези, които контролират фокусът на вниманието ви, които контролират мислите ви и емоциите ви разполагат с вас докато вие взимате емоционални решения, а друг диктува вашите емоции не може да се нарече, че сте свободни. Вие от кой хора сте, който цял живот сте градили авторитет и сте някой или си търсите да бъдете на някой?
От както свят светува винаги е имало лидери, пълководци, царе и крале, императори и вождове, винаги е имало един малък процент хора, които са водели огромният процент след себе си. Всички искаме да сме свободни, но какво означава да си свободен – да си свободен означава да можеш да носиш отговорност за делата и постъпките си, да носиш отговорност за изборът, който правиш правилен или грешен, защото зад теб има множество хора, които зависят от теб и от твоят избор.
Казваме, че силните пълководци нямат слаби войници. Ако предположим, че войниците на арената са куклите, а пълководците са кукловодите. Ако предположим, че целият свят е една арена и е една война за оцеляване, на нас публиката, но и на куклите- персонажите, които идват с мисия – роля и си отиват след представлението. Но съдбите ни зависят от пиесата и от развоят на войната на световната сцена тогава ние какви сме и каква е нашата роля в собствената ни страна, в собственият ни живот, в семейството, в обществото ни?
Сърдим се един на друг, воюваме, обичаме се, мразим се, но чисто егоистично оцеляваме сами в свят създаден от кукловодите или в светът, който сами сме си построили. Истината е, че всички се раждаме и умираме, всички дишаме един въздух и пием, храним се от природата на практика не сме задължени на кукловодите, които ни продават земните блага дадени ни по презумпция безплатно от великият архитект на вселената. Природата иска само да сме добри с нея и да се отнасяме подобаващо. Истината е, че завистта и амбициите, алчността ни и ламтежа ни превръщат в лоши хора. А човек може да даде само това на света, което има в себе си.
Социалните мрежи ни дават фалшивата реалност, че всички ние да сме важни и хейтът ни един към друг е изблик на емоциите ни, които управляват умовете ни и съдбите ни. Има една притча за Господ Бог, Който създал небето после земята, направил от кал направил и човека от кал и понеже бил много зает дал на всеки един по една шепа кал да изградим нашият свят. Хората не били щастливи, защото тази вълшебна кал – енергия я използвали да клепат другите и да я хвърлят по някого вместо с нея да изградят собственото си щастие затова хората не били щастливи.
Социалните мрежи Ви дават точно това – арена на която да мразим и завиждаме, арена на която да се сражаваме и да хвърляме и малкото кал по другите така свободата на словото ни направи привидно свободни като ни направи и нещастни. Защото тук всеки иска да е важен. Един истински лидер ме научи някога да обичам другите не да ги мразя, той казваше: „Не е нужно да си важен, важно е да си нужен”. Това забравят днес лидерите.
Говорят ви това, което искате да чуете и вие лесно се подавате, но на практика да не забравяме, че други им слагат думите в устата, други им командват делата. А вие се роите и делите, жилите се помежду си и така пропиляваме най-ценното – времето и животът си. Така кукловодите управляват света от векове – дават ни кукли, които да обичаме после да мразим и ние се мразим и ние воюваме, но забележете на сцената няма кукловоди и тях никой не ги мрази, защото те са извън фокусът на вниманието.
Стефан Пройнов: Единственият страх на кукловодите е светлината на прожекторите, ако те ги осветят, те неименуемо стават час от пейзажа, от декора, те са на показ на вниманието на тълпата, а тълпата и дай зрелища – тя иска да разкъса някой, някой, който е виновен за грешните решения за управлението и. Такива сме хората, искаме друг да взима решения вместо нас и той да ни е виновен после. Дори в природата Пчелите, могат да ужилят само веднъж и умират след това. А ние хората жилим ли, жилим и умираме бавно и мъчително докато злото, което носим в нас самите ни изгаря.
Стефан Пройнов: Човек може да даде на другите само това, което носи вътре в себе си – добро или зло. Какво носим ли, ами това, което сме възпитали или са ни вменили кукловодите ще каже някой не е така като всеки прави свободен избор кое да възпитава в себе си – доброто или злото, но свободен избор може да направи в този мръсен свят само този, който е свободен по ум, сърце и душа. Охлокрация превежда се от старогръцки – тълпа или – сила, власт. Буквално значи власт на тълпата, но не трябва да се бърка с демокрацията. Обикновено се приема за изродена форма на демокрацията. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни времена като тези, в който живеем. Как ще използваме калта да я хвърляме или да зидаме своят храм на любов, хармония и щастие избираме сами.
Стефан Пройнов: Помнете Хейтът подхранва лошото във вас, а нищо хубаво на този свят не е съградено с лошо.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
