Древногръцкият историк Херодот споменава трибалите като едно от 22-те съществуващи тракийски племена. Днес учените смятат, че под това име трябва да се разбира конгломерат от три групи еднородно население, разположено западно от река Тимок, източно от нея и северно от Дунав. Местоположението и общата племенна територия на това население през IV в.пр.н.е. достига на запад до Морава, на север до Карпатите, а на юг прехвърля Стара планина, опирайки до Витоша, Плана и Ихтиманска Средна гора. Югозападно трибалите граничели с илирите, на изток с мизите, на югозапад с агрияните, а на югоизток с одрисите.
Поминъкът на трибалите е обусловен от природогеографските особености на района. В долините на реките са развивали земеделие, в полупланинските райони – скотовъдство, овощарство и лозарство, а в планинските райони развивали успешно минно дело и металолеене. Обработвали са метални изделия и украшения, занимавали са се с грънчарство, керамика и търговия. Големите тържищата в района на трибалите по онова време са Сердика и Ниш.
От достигналите до нас източници се разказва, че трибалите се славели като много силно и непокорно племе, което не търпяло чужда власт и се опълчвало дори и на най-могъщите владетели. Така през 424 г.пр. Хр. те успели да спрат одриската експанзия към Софийско и Нишко поле, а в битката изглежда е загинал и самия одриски цар Ситалк.
През 376 г. пр.Хр. трибалите се спуснали по река Места, стигайки чак до Бяло море. Там те превзели и опустошили старата и богата гръцка колония Абдера (близо до днешна Кавала), след което нейното политически и икономическо значение се изгубило.
През 342 и 339 г.пр.Хр. те успяват да отблъснат атаките на Филип II Македонски, които искал да включи земите им в границите на завзетите балкански територии. Няколко години по-късно (335 г.) синът му Александър Велики предприема нов поход срещу трибалите. Неговата цел била да подсигури северната си граница и да подсили армията си с подготвени тракийски войни преди да започне войната с персите. Изходът от този поход е неизвестен. Предполага се, че трибалите са признали върховенството на завоевателя, но са запазили вътрешната си автономия.
След разпада на империята на Александър Велики земите от Балканския полуостров са наследени от пълководеца му Лизимах. Липсват данни дали трибалите са се подчинили или са успели да запазят своята автономия, но през 15 г. сл.Хр. римляните окончателно подчиняват земите на днешна северна България и образуват провинцията Мизия.
Източник: severozapazenabg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
