Съдбата на синовете на Райна Княгиня е трагична, но нека освен емоциите, които ще предизвика в нас да се замислим колко може да ни струва всеки един главоломен преход и заслужава ли си цената.
Райна Футекова е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа, като след смъртта на бившия премиер, дори е затворен в „Черната джамия”. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.
Има 5-има синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.
Най – големия и син Иван се ражда през 1885 г., завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Възпитаник е на 25-и випуск на Военното на Н.В. училище, бил е и комендант на София през 1927 г. Две години преди това без малко да загине при атентата в черквата „Св. Неделя“. При страшния взрив върху главата му пада тухла, пробива черепа му, спасен е с помощта на пластина, която носи до края на живота си. През 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1936 г. е пенсиониран с чин генерал-лейтенант поради спор с ген. Христо Луков. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Нанххграден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в единствен по рода си дуел с турски офицер вместо масово сражение, за да не гинат войниците. След 9 септември 1944 къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.