Той не фигурираше върху картите и външни лица нямаха достъп до него.
В края на Втората световна война, Съветският съюз построява секретен град върху руините на малко естонско село на брега на Балтийско море, разрушено от сраженията между немските войски и Червената армия. Намиращо се на няколко километра от руската граница, курортното селище Силамяе е идеално разположено на по- малко от 200 км от Ленинград (сега Санкт Петербург) и разполага с богати на нефтени шисти недра. Точно това, което е търсил тогава Сталин, обсебен от един свръхсекретен проект: създаване на атомна бомба.
Германският седмичник Der Spiegel разказва странната история на този малък град, който в продължение на години не е фигурирал върху картите и е бил забранен за достъп на външни хора.
Жителите на селото първоначално са били изгонени, а земите и къщите отчуждени, като върху руините на морския курорт бива построен огромен Гулаг. Работници са били предимно балтийски политически затворници. Те са били сравнително добре третирани, отбелязва Der Spiegel в сравнение със затворници от други лагери:
„Имаше допълнителни порции храна, и работилите извънредно, можеха да съкратят своя престой. Тъй като времето притискаше, едва за няколко месеца хиляди работници построиха завод за преработка на уран и производство на радиоактивни вещества. “
“Езерото на смъртта”
Проектът е секретен и служителите на завода не са знаели какво точно правят: “Моите родители, които са работили в завода, не се знаели какво се е произвеждало там. Но всеки е знаел, че е нещо опасно”, си спомня Ала Ветошкина, жител на Силамяе. Близкото езеро, в чиито води се изхвърлят фабричните отпадъци, бива наречено от местните жители “Езерото на смъртта”.
През 1957 г., новият град Силамяе вече наброява 10000 жители. Но официално той все още не съществува. Жителите не разполагат с правото да разкриват името му, близките им адресират писмата до “Ленинград 1” или “Нарва 1”.
Постоянно има патрули по улиците на града, поставени извън града табели забраняват достъпа на външни лица и руско- естонската границата е била внимателно наблюдавана. “Силамяе е държава в държавата“, казва Александър Пополитов, основател на музея на града.
Интересен факт е, че кметството на Силамяе има църковна камбанария, за да бъдат заблудени прелитащите вражески самолети и да мислят, че това е едно обикновено естонско село.
През 1991 г., когато независимостта на Естония е обявена, фабриката е затворена и много жители загубват работата си. Днес жителите на Силамяе изпитват носталгия към съветската епоха и често не се чувстват нито естонци, нито руснаци.
През 2009 г. мащабен проект обезопасява “Езерото на смъртта” , за да се попречи на 6,5 милиона кубически метра радиоактивни отпадъци да замърсят близкото Балтийско море. Това не попречва на града да се обезлюди. Населението му е намаляло от 20 000 до 14 000 жители след падането на съветския блок.
Източник: bgonline.eu
Вижте още от Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
