Обикаляме планините, градовете, селата, но днес ще отскочим до една малка света обител само на 80-на км от София, която се явява и една прекрасна възможност за еднодневна разходка във всеки един сезон от годината – Манастир „Седемте Престола“. Искърското дефиле, през което минава пътя е красиво по всяко време.
Манастир „Седемте престола“ е разположен в Стара планина, в долината на малката река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област. До него се стига като се поеме по пътя към Искърското дефиле. След като се стигне до гара Елисейна се поема по тесен асфалтов път към село Еленов дол. Дефилето на река Искър е едно от най-живописните и любими мои места, така, че съм убедена, че самото пътуване ще е наистина вълнуващо и запомнящо се за Вас. От град Своге отстои на 40-на км. Другото име, с което е известен манастира е Осеновлашки манастир, заради близостта му до село Осеновлаг.
Манастир „Седемте Престола“ е основан през XI в. Най- старата сграда в манастира е съборната църква, чиято датировка принадлежи към XI в, също. През годините храмът и манастирският комплекс са били разрушавани многократно и изграждани отново. Във вида, в който се намира сега църквата съществува от 1815 г. Църквата “Рождество Богородично” има интересен план – кръстовиден наос и шест престола (малки параклиси). Всеки от седемте престола е посветен на светец. Резбованите дървени иконостаси на църквата и параклисите се датират от XVII – XVIII. На тях могат да бъдат видяни растителни орнаменти, изображения на животни и библейски сцени. През XIX в са изградени жилищните и стопанските сгради. Храмовият празник на комплекса е 8 септември – Рождество Богородично.
Никой не знае точно кога е основана тази света обител, но историците са почти единодушни, че това е станало по времето на Второто българско царство. Според легендите, манастирът е издигнат от седем братя или седем боляри. По време на турското робство той е любимо убежище на хайдутите. Съвсем наблизо до него е родното място на легендарния Вълчан войвода – село Осеновлаг. Говори се, че тук са се заселили седем славянски боляри със семействата си, които пък по-късно образували и седемте околни села: Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. В миналото входните врати на манастира били железни и били взети от руините на близката крепост „Калето“. Разрушаван и възстановяван след това върху старите си основи, църквата му неизменно е изграждана от седем отделни помещения, всяко от които със собствен олтар (престол), пригоден за църковна служба, иконостас и стенописи по стените. Това на практика са седем отделни параклиса (с размери 3 на 2,5 м), събрани под един покрив. Нещо, което няма еквивалент в друг български храм, нито пък аналог в света.
Може би най-забележителен е главният дървен полилей в централната част на манастирската църква, известен като „Хорото“ – един великолепен шедьовър на приложното изкуство. Той е направен от петнадесет самостоятелни релефни дърворезби, в средата на които са изписани Исус, Божията майка и апостолите, с двуглав орел с корона над тях и ажурени розети и цветя отстрани. Изработен и сглобен е от майсторите Стойко, Михаил, Коца и Паки Кола от Осеновлаг през 1815 г.
Църковната живопис е на повече от век и е дело на зографите Димитър Алексиев и Ангел Митров от Самоковската школа. В библиотеката на храма ревностно се пазят много старинни богослужебни издания, сред които е и подарената от руската императрица Екатерина Велика книга с 12 минеи (т.е. службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от всичките 12 месеца на годината). Изключителна ценност представлява запазеното в камбанарията желязно клепало, изработено от железните врата на крепостта „Калето“ по поръчение на Софроний Врачански при посещението му тук през 1799 г. Както вече споменахме, от тези железни врати била направена и желязната порта на светата обител, както и две „мечки“, върху които в магерницата и игуменарницата нареждали дървата за горене и отопление.
Врачанският епископ прекарва през 1800 г. 14 дни в „Седемте престола“, укривайки се от кърджалиите и черкезите заедно с някои братя от близкия Черепишки манастир. За кратка почивка и беседи с тогавашния игумен – йеромонах Христофор от Сопотския манастир, тук често се отбивал и Апостолът на свободата Васил Левски. Подслон и храна в светата обител намират и Ботевите четници, преди да бъдат убити след предателство край сeло Скравена. Някога към манастира е построен и метох с килийно девическо училище, в което се изработвали килими, но по-късно метохът заедно с други имоти са прехвърлени на Черепишкия манастир. След това игуменът Христофор открива друго килийно училище, в което преподава както той, така и землякът му – учителят Лало от Сопот. Възпитаниците на школото след като го завършват стават свещеници, учители и видни общественици.
Северно от манастира е имало крепост-градище, част от което може да бъде видяно и днес, след като се поеме по стръмна пътечка, водеща началото си от манастира. Днешната порта на манастира е взета именно оттам. Друго предание разказва, че по време на турското робство манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан войвода събрал всички войводи от околността и заедно издигнали манастира. В чест на седмината строители били направени седемте престола в църквата.
В чест на Седемте престола е написано и стихотворението “Клепалото бие” Неговият автор Иван Вазов често отсядал в манастира. Цялата околност на Искърското дефиле била любима на Вазов. Тук ще видите гробът на Змей Горянин – известен български детски писател (1905-1958 г). Съвременният облик на манастира и оформен през 1970 г. “Седемте престола” е бил духовен, религиозен и просветителски център с особено голямо значение за развитието на съседните селища по време на турското робство.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
