Етиопия е една от първите християнски страни. Според Библейския разказ в Деяния Апостолски, осма глава, и едно древно етиопско предание, пръв евангeлизатор е бил етиопският скопец на царица Кандакия. Етиопците смятат, че царската династия е основана от известната Савска царица, която след престоя си при Соломон родила син от него, който станал цар. По-късна негова наследница е Кандакия (име или титла на царицата). А приемането на християнското благовестие е изпълнение на пророкуваното в (Пс. 68:31 СИ – Пс. 67: 32) и вероятно е започнало по описания в Д.А. 8:26 начин:
А Господен ангел каза на Филип: “Стани и тръгни на юг, по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст. 27 Той стана и тръгна. И, ето, един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.
И тогава, както и сега, хората изучавали Божието Слово и ходели на поклонение в Йерусалим. Според пророка (Осия 4:6; 6:6) познаването на Бог и Неговото Слово и милостта към каещите се грешници е по-добро поклонение и по-добро служение от колене и принасяне на жертви. Нещо повече, то е от жизнена важност за всеки вярващ.
Името на пророк Исаия е Йешаяху יְשַׁעיָה יְשַׁעיָהוּ Ysha`yah (yesh-ah-yaw’) (or Yshayahuw {yesh-ah-yaw’-hoo}) – Йахве е “спасение”, “спасител”, “спасява”,. Баща му Амоц (не бива да се бърка с пророк Амос) бил известен и влиятелен човек. „Съществува еврейска традиция, според която се твърди, че Исаия имал царско потекло, бил брат на цар Амасия, както и братовчед на цар Озия.” Съпругата му била пророчица или по-вероятно е наречена така в качеството й на съпруга на пророк.
Евангелски пророк. Някои го наричат пети евангелист, защото описва Христос със същата лекота, както самите евангелисти. Високо образован и надарен със забележителна поетична дарба. Смел изобличител, пророк Исаия често е поставян на първо място измежду пророците. Негов съвременник бил Михей, а Амос и Осия били по-ранни пророци. Интересна констатация за него откриваме в “Талмуд за всеки” на стр. 204 “А в съответствие с друга гледна точка, първенството принадлежи на Исаия (Йешая):‘Всички пророци получаваха своите пророчества един от друг, но Исаия (Йешая) ги получаваше направо от Всевишния, благословен да Е’ (Левит Раба Х. 2). Превъзходството му над Иезекиил (Йехзекиел) е описано по следния начин: ‘Всичко, което Иезекиил (Йехзекиел) видя, и Исраел видя, но какво е Иезекиил (Йехзекиел)? Като селяк, който царя съзерцава. И като какво е Исаия (Йешая)? Като гражданин, който царя съзерцава’ (Хаг. 13Б).” Разбира се, не можем да се съгласим с това становище, защото знаем, че и другите пророци получават от Бог вестите си, които трябва да предадат на хората. Това не им пречи да се поучават и един от друг, както Даниил, който научава от книгата на пророк Йеремия продължителността на плена във Вавилон (Дан. 9:2). Но той има също така и едно от най-впечатляващите видения, за Деня на съда например. Или пък пророк Йезекиил с неговите описания на видението за Божията колесница (Меркава, Йез. 1, 10 гл.), което добре кореспондира и се допълва с това, което вижда Мойсей на Хорив (Изх.24:10) или с видението на Исаия. Свети Антоний Велики казва по този въпрос: „Когато Йезекиил видял четирите животни с четири лица и с четири колела, което говореше за славата на Бога, това стана не в град, нито в село, но вън, на полето. Всъщност Бог му беше казал: ‘… стани, та излез на полето и Аз ще говоря там с тебе.’ (Йез. 3:22) Обикновено виденията и откровенията са били давани на светиите само по планините и в пустините. Тези, за които светът не беше достоен се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти (Евр. 11:38).”
Св. Григорий Богослов казва: „А какво ще кажеш за Исаия, за Йезекиил – посветени в най-важните тайни – и за останалите пророци? Един от тях видя Господ Саваот, възседнал трона на славата, обкръжен, възхваляван и закриван от шестокрилите Херувими. Видя как самия него пречистват с въглен, насочвайки го към пророчеството (Ис. 6:1 сл.). Друг описва колесницата Божия – Херувимите, трона над тях, над него – твърдта, а също и Явилия се над нея, както и някакви гласове, движения и действия (Иез. 1:4 сл.).”
А свети Василий Велики обяснява как пророците (наричани в по-старо време ясновидци) виждали видение или чували Господния глас: „Пророкът говори първо за видение, а после добавил и словесно обяснение, желаейки да покаже, че е възприел това не чрез слуха, а възвестява смисъла на думите, запечатани в ума му. Защото на нас са ни нужни думи, за да изразяваме мислите си; а Бог, докосвайки се в достойните до самото господстващо на душата им (тоест до ума им) отпечатва в тях видение за собственото Си намерение.”
“Пророк Исаия се откроява като една изключителна личност на фона на старозаветното прорческо служение. Отличавал се с огромна и непреклонна сила на волята. Отнасял се към царете като равен на тях (7:11,13; 37:2; 39:3). Пред Исаия благоговеят евангелистите, светите отци и древните юдейски учени и историци. Атанасий Велики с право го нарича ‘най-велегласният’ защото словата му били чувани от всички и през цялото време, докато той поучавал, изобличавал и утешавал. Идеите и схващанията му са валидни и за нашето съвремие.”
Порок Исаия живял през бурна за целия еврейски народ епоха. Бил свидетел на редуващи се в юдейското царство подем и упадък в политическо и религиозно-нравствено отношение.” Богатите и спокойни години от царуването на Озия свършили. Озия бил поразен от проказа, когато си присвоил правото да покади в храма на кадилния олтар пред Господ, след което се оттеглил да живее усамотено. Вместо него управлявал синът му Иотам. Когато се случило това, Исаия бил толкова огорчен, че се облякъл с вретище. „Писано е за пророк Исаия, че Господ престанал да му се явява, понеже не е изобличил цар Озия и затова пророчеството му било заличено. Но след смъртта на Озия Ангел Господен му се явил и го очистил с разпален в ръка въглен, взет с клещи от жертвеника (виж Ис. 6:6).” В годината на смъртта на Озия, Исаия получил първото си голямо видение и откликнал на Божия апел за служба. Предстоели едни от най-тежките времена в историята на Еврейския народ. Северното царство Израил със столица Самария щяло да престане да съществува. Асирийската империя набирала страхотна мощ. Исаия станал свидетел на падането на Самария (722 г. пр Хр. Саргон II) и изчезването на севрното царство Израил. Видял във видение и бъдещата съдба на Юда, разрушаването на Йерусалим и Храма. След Иотам се възцарил синът му Ахаз. Ахаз бил нечестив цар. Въвел различни идолопоклоннически култуве, пожертвал сина си чрез огън и станал причина за религиозно-нравственото, културно, икономическо и политическо падение на царството. Следващият цар Езекия бил благочестив и ревностен за Господ. Възстановил богослужението в храма на Яхве. Премахнал всички езически олтари. Стрил на прах даже медната змия, наречена „Нехущан“, която Мойсей направил в пустинята по указание на Бог и пред която израилтяните започнали да кадят като на идол. Извършвал литературна и просветна дейност. Построил Силоамския водопровод. Когато асирийския цар Сенехериб обсадил Йерусалим, Езекия се обърнал за помощ изцяло и само към Бога на бащите си, Яхве, и бил избавен по чудесен начин. Ангел, от Господ изпратен, поразил асирийската войска. За една нощ била погубена 185 000 армия. В живота на Езекия е описано и друго голямо чудо, което Бог извършил за царя. Когато Езекия бил на смъртно легло, се разплакал пред Господ. Бог го чул и изпратил пророк Исаия да му предаде, че е прибавил 15 години към живота му. Знамението, което поискал Езекия, било да се върне сянката на слънчевия часовник назад и това се случило. За съжаление, в този период външната му политика била често пъти погрешна.
Милчо Найденски
Източник: viaranews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
