Работническо-селската червена армия (Рабоче-Крестьянская Красная Армия) е създадена на 28(15).01.1918г. с „Декрет об организации Рабоче-Крестьянской Красной Армии” Като причина за създаването й се посочва неадекватността на старата царска армия и нуждата от създаване на нова, който напълно да отговаря на нуждите на трудовото общество, да служи като опора на Съветската власт и да изнесе на плещите си Революцията из цяла Европа.
Според устава, състава на армията се набирал от най-доверените членове на трудовата маса. В нея можело да участва всеки гражданин на Русия, който е готов да отдаде живота и силата си за опазване на постиженията на Октомврийската революция. Но за да си част от армията, трябвало да разполагаш и с препоръка от поне двама доверени души или от някой член от йерархията на Партията. Още в самото си зараждане, Червената армия заложила недоверието и подозрителността като свой принцип. Въпреки това, в декрета присъства и доста социалната Втора част, която постановявала месечна заплата от 50 рубли, пълно издържане на войника от държавата, както и финансова и хуманитарна помощ, за пострадали или болни роднини на войника.
За върховен команден орган на Червената армия се определял Съвета на Народните комисари, а непосредственото ръководство принадлежало на Комисариата по военните дела. За върховен главнокомандващ на армията бил определен Н. Кръйленко.
Скоро след създаването си, Червената армия се вплела в конфликт с Белите Генерали. Първоначалните резултати са катастрофални. Опитните и добре въоръжени войници на Белите лесно се справяли с масата зле-обучени и зле-снабдени болшевики. За това спомогнали няколко фактора. На първо място, Червената армия се набирала на доброволен принцип сред привържениците на Болшевиките. Освен това, офицерският състав не се назначавал от Главното командване, а се избирал на демократичен принцип от обикновените войници. Друг важен недостатък била липсата на военни чинове, както и факта, че войниците не били задължени да се отнасят с офицерските си като към висшестоящи благородници, както било в Царската армия. Резултатите от тези неуредици не закъснели. През март 1918г. върховното командване търси човек, способен да изправи Червената армия на крака и да възпре натиска на Белите. За техен късмет, изгрява звездата на Лев Троцки. През март той е назначен за Комисар на Военните дела и му е предоставена свобода да реализира своите идеи. На пръв поглед, задачата изглежда трудно постижима, но Троцки намира верният път.
На първо място, той се заел да реформира наборната система. Доброволният принцип бил заменен с военна повинност за всички мъже между 18 и 40г. За кратко време, численият състав на армията се утроил и през есента на 1918г. Червената армия вече наброявала над 1 000 000 души.Макар и все още отстъпващи на белите като качество на въоръжението и бойния опит, численото превъзходство скоро си казало думата и Червената армия преминала в контранастъпление.
Следващата реформа на Лев Троцки било сливането на армията и Партията. Той го постигнал с използването на наказателните роти на Чекистите и създаването на длъжността комисар.
Чекистите били използвани като военна полиция – залавяли дезертьори, връщали на бойната линия отстъпващи чати, борели се с предатели вражески шпиони. Един от най-популярните методи, с които си служели е децимацията – екзекутиране на всеки десети човек в строя. Друг техен „способ” бил да вземат заложници от семействата и съселяните на войниците, за които отговарят. Комисарят бил политическо лице, което се прикрепвало към висшите офицерски рангове. Той следял за спазването на заповедите на Партията, по свое усмотрение можел да променя заповедите на прикрепения към него офицер или дори да ги отменя. Нито една заповед на офицер не е влизала в сила, освен ако не е била официално одобрена от комисаря.
Не по-малко важен елемент от нововъведенията на Троцки било създаването на Главното Разузнаване (ГРУ). Бързото развитие и утвърждаване на добро разузнаване се превърнали в ключова предпоставка за успехите на Червената армия след 1919г.
Редно е да отдадем заслуженото и на самия Троцки – енергичен и неумолим, той се превръща в символ и вдъхновение на Червената Армия. Обикаляйки фронтовете със своя прословут влак, изнасяйки пламенни речи, непрекъснатото внимание което отделя на военно-административните проблеми, го превърнали в двигател на военната машина на Болшевиките. Не е чудно, че именно той бил основния опонент на Сталин в борбата за наследяването на Ленин и не е чудно че той бил един от първите хора, от които Сталин искал да се отърве. Верен и опитен помощник на Троцки бил маршал Тухачевски, за когото Троцки имал високо мнение и не криел че му се доверява и подкрепя като най-талантлив пълководец в Червената армия.
Въпреки катастрофата в Полша през 1921г., Червената армия успяла да се наложи над враговете си – както вътре в Русия, така и над тези, които я заплашват отвън. През 1923г. Червената армия излязла краен победител от кървавата гражданска война и Властта на Съветите продължила да тегне на Русия през следващите 66г.
Източник: belizarius.wordpress.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
