Стефан Пройнов: Фалшиви 2 стотинки 1981 година. На скоро ме поканиха да си изкажа експертното мнение за една монета с номинал от 2 стотинки от 1981г. Оказа се фалшификат. Искам да алармирам обществото за това и как да ги разпознавате в случай, че ви предложат такава.
Монетите говорят много за себе си. И така въпросното менте е направено като са взели две стотинки с реверс хиляда и триста години България и са изпилили на шкурка задната страна след това са взели 2 стотинки от 1962 или 1974 г. и са изпилили предната страна по същият начин и са ги залепили с моментно лепило. На практика монетата, която са компилирали носи абсолютно оригиналните белези на матриците от БНБ.
Алчността може да заслепи всеки, но експертната оценка се базира и на много познания.
При отливаните монети най-чести дефекти остават на ръбът на монетата там където се срещата двете части на калъпът, но този път става дума за отсичана монета и понеже е създадена от две части именно гуртът или ръбът е този, който издава тази компилация.
Преди да разберете защо монетите са назъбени, е добре да се запознаете с думата, означаваща това назъбване – гурт. Гуртът реално е страничният кант на монетата. Самата дума има немски произход, произлиза от Gurt, което се превежда като „колан“ и „каишка“.
Стефан Пройнов: Истината защо монетите са назъбени е свързан с опасността да бъдат фалшифицирани. Практиката се е появила далеч назад в годините, когато монетите се изработвали от благородни метали – злато, сребро. Гуртът или кантът се използвал като предпазна мярка против фалшифицирането им.
Идеята за употребата му като такава идва от Леонардо Да Винчи, който обаче не съумява да я реализира. Първите монети с гурт такъв, какъвто познаваме днес, датират от 1540 година – годината, в която е усъвършенствана механичната преса за сечене на монети, а родината им е Франция. Именно тази защита на монетите е важна и фалшификаторите не могат да я преодолеят в този случай, защото става дума за залепване на две части с различни гуртове и разминаването им е немислимо.
Освен това винаги остава разделителна линия и дори да я замаскират с някакви припои или боички и патиниране винаги остават следи, а и отдавна сертифициращите компании използват спектрометри, които само с едно насочване на монетата дават ясна химическа картина на метала и на всичко допълнително слагано и тя ще бъде засечена на момента.
Пресъздадохме част от процеса да ви направим нагледни снимки. Например теглото на монета е важно, защото то говори за износването и.
Обикновено Фалшификаторите използват обикновени везни масови, които не са толкова прецизни като онези в сертифициращите компании, които са с минимум един знак повече. Ако колекционерите и нумизматите докосват монетите с бели ръкавици то фалшификаторите ги държат с мръсни ръце, които оставят своите следи по монетите.
Всички сме виждали човешки отпечатък на пръст, който е на малки каналчета – те се запълват с метален прах, които изтрива повърхността на монетата след голямото триене се загубва онзи матричен гланц и монетата не е мат гланц, а е загубила характеристиките си на нова монета, а вече някак си износена от некомпетентността на фалшификатора, това също е следа.
Но най-важната си остава канта на гурта. Освен това често химическият състав на метала на двете емисии има малки разлики и при изследвана на първите 10-11 микрона на повърхността ще имаме две отделни картини, което си е ясно доказателство за наличието на доработка и фалшификат.
Няма да навлизам в детайли, защото някой информации могат да се използват от недобросъвестни хора, но искам да им кажа да не се опитват да правят такива фалшификати, а на всички вас да гледате задължително външният ръб, гурта и ако има нещо, което ви съмнява в него не купувайте.
Така най-често се разпознават античните монети, но и при модерните се срещат такива фалшификати, който са отливани по метода на восъколеенето.
Винаги следете за размерите, грамажа на монетите, защото при отливките има свиваемост и малко фалшификатори могат да изчислят относителното тегло на восъка спрямо метала, с който ще леят. На пръв поглед монетата от 2 стотинки от 1981 година изглежда добре, но око да види, ръка да пипне, а микроскопът си казва думата.
Винаги се допитвайте с колеги и експерти – две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две. Имате ли съмнения не купувайте, защото често ниската цена замъглява съзнанието ви, а алчността е най-добрият съюзник на измамниците и фалшификаторите.
Стефан Пройнов: Няма да се учудя, ако има опити и за една стотинка от същата година пусната на пазара, бъдете мнителни, все пак става дума за вашите пари.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
