В рубриката монетите говорят днес искаме да Ви запознаем с едно изследване на Валентин Върбанов публикувано във Форум „Наука“ на 07.01.2015 година.
Ядрото на скифатната монета е с дебелина 1-2 мм. и за това релефът на изображението е много нисък(до 1мм.).За да се получи отпечатък, трябва плоскостите на двете матрици да прилепват добре една към друга.Ако матриците са криви дори 1 мм. то не може да се получи отпечатък там където има луфт.Невъзможно е матриците да са имали скифатната форма на византийските монети, защото би трябвало да съвпадат идеално една към друга за да се получи отпечатък.
Това от една страна е трудно за изработка, а от друга вдлъбната матрица ще започне бързо да се отваря и деформира като по тоя начин няма да се получава качествен отпечатък.
За да се отсекат скифати, матриците трябва да са прави.Само така на практика може да се получи качествен отпечатък на аверса и реверса на монетата.Скифатната форма се постига като в дървено трупче се направи вдлъбнатина.След това правата монета се поставя над дупката ,върху нея се слага дървена дръжка със заоблен край и се нанася удар с чук.Центърът на правата монета хлътва в дупката и тя добива скифатна форма.Инструменти за придаване скифатна форма на монетите след отсичането им. 
Тази технология има обаче някои минуси.Понеже ядрата на скифатите са тънки те не могат както при по дебелите гръцки и римски монети да предпазят матриците от изкривяване.Колкото и да се старае работника не удря матрицата вертикално точно отгоре.Ръката на оператора описва дъга и нанася под ъгъл удар с чука.По тоя начин се натоварва повече близката до ръката с чука половина от матрицата.Понеже матриците винаги са ориентирани по един и същ начин ,половинките на всяка от тях се запазва, а другата половина се деформира.
Ако не се спазва ориентацията ,то и двете матрици ще се деформират в края ,а в центъра ще останат изпъкнали.Така много скоро те ще трябва да се бракуват.Ако се спазва положението на матриците една към друга винаги едно и също ще се деформират само половинките им и те ще могат да продължат да секат монети с два удара.
Като с първия удар се отпечатва половината монета, след това матрицата се накланя и се прави отпечатък на другата половина.След първия удар обаче двете матрици и ядрото се разместват.При нагласянето им често се получава застъпване или разминаване на релефа на двете половини на монетата.Многобройни са монетите с тия дефекти.
Най често се застъпва реверса, а се разминава или накланят двете половини на аверса.Отсичане на монета с два удара.
Деформациите на матриците са преувеличени.
Автор: Валентин Върбанов
Източник: forumnauka.bg
Ние ще допълним, че това отваряне на матриците за което говори г-н Върбанов е така нареченото подбиване – деформация на матрицата (виж изображение 2).
На Изображение 3 показваме как е позиционирана матрицата обикновено е върху дървен плот . Подбиването на горната матрица и деформациите, които се пресъздават при предаването на силата на удар са предимно в подбиване в най-ниската част.
Това отваряне на долната матрица е специфично при този тип монетосечене на така наречените корубести монети. Среща се и при някой типове като варваризирани монети при келтите и дунавските келти, които са имали локални монетосечене.
Защото при варваризираните монети на Филип II е използвана по-ниска проба сребро, която е с по-малка ковкост и бързо износва матрицата. Да се върнем на средновековното монетосечене – това, което прилича на износване в дълбочина г-н Върбанов е дефект.
Този тип монети са правени не от топче метал пресован, а от ламарина, която е оформена с ножица или малка гилотина на тегло. Затова ръбовете – гурта е с такава форма. Самият планшет е орязван произволно по-крайщата докато се докара на грамаж. Понякога тази обработка с орязването води до закаляване на планшета или когато има примеси в метала се получават спуквания на монетите, защото са се удряли така нареченото удряне на студено.
В тези размирни времена метала е бил оскъден и често в монетните дворове са прибягвали до кражба от карата или от теглото на монетите да не говорим, че в чисто исторически план има доказани и по-големи фалшификации на медни и сребърни ядра със златен обков предимно когато някоя държава е загубила война и всичко им е ограбено и плечкосано от победилите им и им са наложени данъци, които те трябва да платят и са прибягвали до тази измама.
Имало е практика особено при медните монети от този период да се режат на две, на четери и на осем като стотинки при Скифатите също се среща, но по-често са орязвали крайщата и не са си позволявали чак такова надребняване. Затова се срещат скифати с по-ниско тегло така наречените орязани. Монетите говорят и разказват своята история как и през какво са преминали за достигнат до наши дни и опитните познавачи като г-н Валентин Върбанов днес ни запознаха с историята на Скифатите и защо някои от тях са неясни образи и приличат на износени от употреба, но в действитеност не са. Надяваме се, че сме ви били полезни.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
