Всички знаем за древните египтяни и пирамидите, древните гърци с техните храмове и скулптури или пък за маите с техния пророчески календар. Има обаче култури, към които историята далеч не е така благосклонна. Ето някои от народите, които не разполагат с историческата слава, която евентуално заслужават.
1. Царството на Сила
Сила са една от най-дълго царувалите династии в световната история. Те управляват почти целия корейски полуостров в периода от 57 г. пр. Хр. до 935 г. След себе си не са оставили много за изучаване от археолозите. Наскоро при разкопки обаче, бяха открити костите на жена. Тя е починала към края на 30-те си години, край столицата на Сила (Gyeongju).
Анализът на костите разкрива, че тя е била вегетарианка, чиято диета е включвала ориз, картофи и зърнени храни. Нейният череп обаче е странно издължен.
Сила са основани от монарха Бак Хеокгеос (Bak Hyeokgeose). Легендата разказва, че той се е излюпил от мистериозно яйце в гората и се оженил за кралица, родена от дракон.
С течение на времето културата на Сила се развила до централизирано йерархично общество с богата аристократична класа. Въпреки че находките на човешки останки от представители на сила са голяма рядкост, археолозите са открили разнообразни луксозни стоки, творение на този народ. Стоките варират от златна кама, през железен Буда, до различни бижута. Всички те се пазят в Националния музей в Дженджу в Южна Корея.
2. Индусите
Те са най-голямата известна градска култура. Земята им се простира от реката Инд в наше време в Пакистан до Арабско море и Ганг в Индия. Цивилизацията на индусите просъществувала хиляди години в периода от около 3300 пр. Хр. до около 1600 г.
Индусите, познати също и като „харапани“ или Харапска цивилизация, са развили канализационни и дренажни системи за своите градове, строили са впечатляващи стени и зърнохранилища, оставили са след себе си артефакти като керамика и глазирани мъниста.
Дори са имали стоматология: учени откриха 11 пробити кътници на възрастни хора, живели преди 7500 до 9000 години в долината на Инд, според изследване, публикувано през 2006 г. в Nature. Друго изследване от 2012 г. предполага, че промяна в климата отслабила мусонните дъждове, което пък е изсушило прекалено голяма част от територията на харапаните. Това се посочва като причина за миграция към по-важен климат и съответно за край на тази цивилизация.
3. Сансидуй
Сансиндуй са култура от Бронзовата ера, развита на територията на днешната китайска провинция Сичуан. Първи, през 1929 г., един фермер открива артефакти от Сансиндуй. Доста по-късно, при разкопки през 1986 г. са открити нефритени резби и бронзови скулптури с височина 2,4 метра.
Кои са били Сансиндуй? Въпреки доказателствата за таланта им в изкуствата, никой не знае наистина. Те са били майстори на изящни бронзови и златни маски, които според археолозите на Музея Сансиндуй в Китай, представляват богове или предци.
Земите на Сансиндуй вероятно са били изоставени преди 2800 или 3000 години. Доказателства в друг древен град – Джинша, открит наблизо, предполагат, че Сансиндуй са се преместили в него. Една от теориите за това преместване е, че голямо земетресение е пренасочило водата на река Мин (Сичуан) и принудило Сансиндуй да мигрират.
4. Нок
Мистериозната и малко позната култура Нок е просъществувала на териоторията на днешна северна Нигерия от около 1000 г. пр. Хр. до около 300 г. Свидетелства за Нок са открити по случайност по време на миннодобивни дейности през 1943 г., твърди музеят на изкуството Метрополитан в Ню Йорк.
Миньори изкопали глава на статуя от теракота, свидетелство за богата скулптурна традиция. Оттогава са открити още много и сложни теракота скулптури на хора, включително на такива, носещи бижута и други символи на властта, познати от находки, свързани с Древен Египет. Открити са и скулптури на хора с различни болести като например елефантиазис.
За мистерията, обгърнала Нок, допринася и фактът, че намерените артефакти са били премествани от своя контекст без съответния археологически анализ. През 2012 г. САЩ върна на Нигерия колекция от фигурки от времето на Нок, които са били откраднати от Националния музей на Нигерия и вкарани контрабандно в Америка.
5. Етруските
Етруските са предримска култура, населявала днешна северна Италия в периода от около 700 г. пр. Хр. до около 500 г. Вероятно са сред онези култури, абсорбирани от Древен Рим. Те имат развит уникален писмен език и са оставили след себе си луксозни фамилни гробници, включително една, принадлежала на принц и открита чак 2013 г.
Етруската цивилизация е била теокрация и съответно религиозните ритуали са били част от ежедневието.
Най-старото изображение на раждане в западното изкуство е открито именно в етруското светилище Поджо Кола (Poggio Colla). На същото място археолозите са открили и пясъчна плоча с размери 1,2 на 0,6 м с редки гравюри на етруски език. От езика са оцелели само няколко писмени свидетелства.
Друго свидетелство от времето на Етруските е квадратен комплекс, представлявал най-голямата сграда в Средиземноморието по онова време, където археолозите са открили повече от 25000 артефакти.
6. Страната Пунт
Някои култури са познати единствено от свидетелства на други култури за тях. Такъв е случаят и с мистериозната страна Пунт, царство в Африка, развивало търговия с древните египтяни. Предполага се, че Пунт са населявали земите на юг от днешен Судан, по южното крайбрежие на Червено море, никой обаче не е сигурен къде точно. Двете култури (Пунт и Египет) са развивали търговия най-малкото през 26 век преди Христос, по време на управлението на фараона Куфу (Хеопс), изградил голямата пирамида в Гиза.
Египтяните са оставили подробни описания на стоките, получени от Пунт – злато, слонова кост, смирна – както и за морските експедиции, посещавали изгубеното царство. Египтяните обаче не са оставили обяснение къде точно са били пращани тези експедиции. Предполага се все пак, че Пунт е била по поречието на Нил, някъде в граничния район на днешните Судан и Етиопия.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
