В редицата от тиранични жени без съмнение се нарежда и френската кралица Катерина Медичи. Тя убеждава сина си Шарл Девети да изколи няколко хиляди хугеноти на 2 август 1572 година. Този печален момент е запомнен като Вартоломеевата нощ и е един от най-зловещите моменти в европейската история. Без съмнение той нямаше да се случи, ако не бе намесата на миловидната иначе Катерина.
„Истината е, че никой от нас не е невинен. Всички имаме грехове за изповядване.“ Това са думи на Катерина Медичи. Прогонена от родната си Флоренция, Катерина е сгодена за Анри, син на френския крал Франсоа І. Попаднала в непознато кралство, Катерина се бори да си създаде място чрез покровителството, което оказва на Нострадамус, както и чрез собствената си вродена ясновидска дарба. Но на четирийсет години остава вдовица, сама с шест малки деца в кралство, разкъсвано от амбициите на коварни благородници.
Разчитайки на своята решителност, ум и свръхестествена способност за компромис, Катерина сграбчва властта, решена да опази трона за синовете си, без да знае, че за да спаси Франция, може да се наложи да пожертва идеалите и репутацията си.
През XVI век племенницата на папа Климент VII, съпругата на френския крал Анри Втори – Катерина Медичи, по свой женски начин,създава може би най-атрактивната агентурна мрежа.
Двеста подбрани от нея красавици са привлечени в кралския двор. Следва подготовката и обучението, както е във всяка разузнавателна школа. Учат се на обноски, как да се водят разговори, от които да се получи секретна информация. За всяка от хубавиците е подготвен гардероб според мисията, която ще изпълняват. Следващият етап от разузнавателната кариера е получаването на оперативната задача и инструктаж – това прави лично Катерина Медичи.
Успехите от прилагането на типично женските методи в разузнаването не закъсняват. Първите жертви са по традиция наблюдаваните чужди дипломати и високопоставени чужденци – гости на двора. Вероятно никога леглото не е играло толкова важна роля в събирането на информация, предназначена за вземането на важни решения, свързани с националната сигурност на която и да е държава.
Кралицата нарича двестате момичета “Летящият ескадрон на любовта”. Сред двестате разузнавачки има особено изявени професионалисти. Естествено, на тях се възлагат най-важните задачи. Когато Катерина Медичи има проблеми с наварския принц, който след нейното овдовяване е претендент за регент, кралицата вика на инструктаж една от най-добрите от екипа на летящия ескадрон на любовта – ослепителната Руе. След като прекарва няколко нощи в леглото на наварския принц тя прави първата крачка от оперативния план. Аристократът е запленен от красотата й. Следват сълзи – популярно оръжие на всички жени, не само разузнавачки.
Ридаещата Руе обяснява, че ако кралицата узнае за тяхната връзка, ще я отлъчи от двора. Веднага следва обещание от принца, че ще говори с кралицата и това няма да се случи. Този разговор е втората стъпка от оперативния план. По време на срещата между Катерина Медичи и принца на Навара двете страни се споразумяват за следното: кралицата не възразява за връзката на Руе с принца, а той от своя страна се отказва от регентските си претенции.
Това не е последната крачка от оперативния план на френската кралица. Когато Руе получава предложение да се пренесе в замъка на Антоан Наварски, тя отговаря, че за това има само една пречка: тя е католичка, а той протестант. След няколко дни принцът приема католическата вяра – една от най-големите дипломатически победи на френския кралски двор.
Подобно на него жертви на агентурната мрежа на летящия ескадрон на любовта стават посланици, дворяни, адвокати, търговци, свещеници.
Цялата информация постъпва при Катерина Медичи,но не под формата на писмени доклади, а по време на разговори “по женски” между нея и всяка една от красавиците – разбира се, на четири очи.
Друг политически противник на френския двор е принц Конде – лидер на реформаторите. Катерина предлага мир и преговорите започват. По идея на кралицата те се провеждат в нетрадиционна светска обстановка с балове и приеми. Това позволява незабелязано в тази среда да се впише главното оръжие на Катерина – специално подготвената за преговорите мадмоазел Изабел.
Тя е представена на принц Конде и от този момент не се отделя от него. Очарован, принцът прекарва цялото си време с нея, загърбвайки преговорите. Не се интересува от условията на мирния договор и при всяка среща с кралицата става все по-отстъпчив. Накрая, без да се вслушва в съветниците си, подписва крайно неизгоден за него договор, но получава Изабел, с която веднага се оттегля в замъка си.
Под ръководството на Катерина Медичи е създадена и техническа служба, не само за да улеснява събирането на информация, но и за да контролира поведението и лоялността на двестате разузнавачи. Нещо като днешното “вътрешно разузнаване”. Създадени са устройства за подслушване. Специалисти пробиват едва забележими отвори в стени и тавани.
Използван е и подобие на перископ. Основана е и служба за външно наблюдение – пак под ръководството на кралицата. Нейните служители водят незабележимо наблюдение и бързо могат да променят облика си. Има специалисти по подправяне на почерци и печати, а също и в отварянето на писма, не липсват и спецовете по дешифриране. Ползват се услугите и на астролози – жените вярват на окултните твърдения.
Видно е, че френската кралица създава своя разузнавателна служба, структурирана по традиционните правила. Нетрадиционен е само кадровият подход. Очевидно ръководи своята агентура с желязна ръка, защото няма провали и предателства – трудно постижимо сред двеста конкуриращи се красиви жени. Успехите в разузнаването си Екатерина Медичи постига, защото не се съобразява с традиционните правила на тази професия, създадени от мъже. В разузнаването мъжете са си мъже, а жените в тази професия са това, което мъжете мислят за тях.
Източник: burgasnews.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.