И българи са преминавали по моста между Източен и Западен Берлин. Многобройни размени на шпиони и неудобни дисиденти правят САЩ и СССР по време на Студената война.
Многобройни размени на шпиони и неудобни дисиденти правят САЩ и СССР по време на Студената война. Заради стратегическото си разположение за целта се използват главно посредническите пунктове на границата на Западен Берлин с Източна Германия.
Трябва да се отбележи, че при сделките Западът действа от хуманни съображения и се стреми да спаси всеки човешки живот, независимо дали конкретната личност е важна по стратегически съображения. Докато за комунистическите тайни служби никакви морални аргументи нямат стойност.
Едно от най-предпочитаните места за шпионските операции е мостът Глинике, на който за разлика от Чек Пойнт Чарли никога не се е стигало до инциденти със стрелба и жертви.
Безспорно една от най-известните размени е тази, състояла се на 10 февруари 1962 г. Главните участници в нея са американският пилот Гари Пауърс и съветският разузнавач Рудолф Абел (истинското му име е Уилям Фишер).
Тя е повече от неравностойна – Пауърс е свален над Урал по време на шпионска мисия за заснемане на военни обекти на територията на Съветския съюз и от гледна точка на разузнаването изобщо не е важен, докато заловеният Абел е много по-ценен за руснаците. Затова, за да бъде сделката донякъде “изравнена”, към пилота са добавени двама американски студенти.
“Първо тръгнаха по моста Рудолф Абел и Гари Пауърс, другите останаха на местата си.
Приближиха се един към друг и това беше кулминацията.
Тази картина и досега е пред очите ми – как двамата вървят един срещу друг и са впили очи един в друг, за да се разгледат кой какъв е. И дори когато Абел вече можеше да се приближи към нас, го видях как обърна глава и продължи да гледа Пауърс, а той направи същото“, спомня си Борис Наливайко, участник в първата размяна на шпиони между СССР и САЩ през студената война.
Две години след Абел и Пауърс по същата схема на Шпионския мост са разменени Гревил Уин от британските спецслужби, работещ с руския полковник Олег Пенковски, и Конон Молоди.
На същото място е извършено и депортирането на съветския дисидент Владимир Буковски, срещу когото е разменен високопоставеният чилийски комунист Луис Корвалан.
Схемата “дисиденти за реални шпиони” е използвана и в последната операция на Глинике. Анатолий (Натан) Шчарански, неправилно набеден за агент на ЦРУ, е в центъра на операция по размяната на 9 човека, сред които Карл Кочер – чехословашки имигрант. Той е уникален случай на източноевропейски разузнавач, работил в ЦРУ, и то в съветския отдел.
Най-крупната размяна е през 1985 г. и в нея участва български разузнавач. На 14 юни 1985 г. полякът Мариан Захарски, който е засечен да проучва радарните системи в САЩ, е разменен с Пеньо Костадинов и още двама срещу 23-ма американци, задържани из източноевропейските страни. Костадинов, служител на вече разформированото Научно-техническо разузнаване, се превръща в повод за разпри между преговарящите страни След като американците не му признават имунитета, тогавашният зам.-министър на външните работи Любен Гоцев предизвиква скандал в американското посолство, с искане да му бъде възстановен. След което зам.-държавният секретар Лорънс Игълбъргър получава оплакване от посланика, че “Гоцев бил отправил заплахи, ако САЩ не направят необходимото относно имунитета на П. Костадинов, българската страна да предприеме ответни мерки срещу персонала на посолството на САЩ в София“ (по свидетелства в биографията на ген. Любен Гоцев от Зоя Димитрова). Щатите удобно включват Костадинов в размяната, а след завръщането си той използва единичните интервюта, които дава, за да критикува разграждането на бившите спецслужби.
Шпионските размени само са допринесли за историческата му стойност. Миналото на моста датира от XVII век, когато за пръв път над река Хавел се появява дървено съоръжение. Преживяло историята на пруската монархия, то 2 пъти е разрушавано, за да бъде построено с по-устойчиви материали. Неговата история, като част от историята на Студената война, е в музейната експозиция на резиденция “Шьонинген”, недалеч от моста.
Разбира се, шпионските сделки с ценни кадри не са извършвани само на границата между ГДР и ФРГ. Доказва го случаят с българския военен разузнавач Пеньо Пенев.
Под прикритието на вицеконсул в генералното консулство на България в Истанбул той е изпратен в резидентурата на българското военно разузнаване в Истанбул през 1953 г.
Арестуван е от турските органи за сигурноств района на Златния рог в Истанбул по обвинение в шпионаж на 29 юни 1955 г. За задържането му дълго време не е уведомена българската страна – нито дипломатическите мисии в страната, нито Външното министерство в София.
Българските власти първоначално не реагират официално по никакъв начин, не правят постъпки за издирването и освобождаването му. Министър-председателят по онова време Вълко Червенков заявява по случая Пеньо Пенев: “Не можем заради бълхата да изгорим юргана.
Трябва да държим сметка за нашите българо-турски отношения.” В крайна сметка след 9 тежки години в затвора и амнистия на турското народно събрание Пенев е разменен на ГКПП Капъкуле срещу 9 турски агенти.
Автор: Иван Бутовски
Източник: socbg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
