И ний сме дали нещо на света: Изобретателят Петър Петров

в История/Любопитно

Българският инженер и изобретател Петър Петров е роден на 21 октомври 1919 година в с. Брестовица в семейството на свещеник. За ранния етап от живота му се знае твърде малко.

Петър Петров се записва във Френския чуждестранен легион през 1939 година. Когато участва в защитата на Линията Мажиано през 1940 година, той е заловен от германските войски и е изпратен в немски военно-пленнически лагер в Полша.

През март 1941 година Петров се връща в България и става офицер от българската армия. Бил е гвардеец на цар Борис III. Участвал е като почетна охрана и при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.

През 1944 година Петър Петров заминава за Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Вече в чужбина, той е обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.

Петров се дипломира в Дармщатския и Щутгартския университет с магистърска степен по електро, механично и гражданско инженерство. Паралелно с това той се занимава и със своята страст – корабна архитектура, като помага в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947.

Петров се опитва да напусне Германия. Но след неуспешен опит да стигне до Южна Африка, той е заловен от британския флот и е върнат обратно. По това време се жени за Хелен Филипс, с която живее 52 години и от която има трима синове.

През 1951 година Петров заминава за Торонто. Там той участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. През 1956 година заминава за Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По-късно на собственоръчно проектиран катамаран, той се отправя към Флорида.

В САЩ Петър Петров взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на Харис Корпорейшън. Помага за разработката на първия метеорологичен Нимбус и първия комуникационен сателит Телстар и организира звено от компанията за работа с полупроводници.

През 1963 година Петров се мести в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун за участие в проекта на нова ракета към Сатурн по програмата Аполо. Програмата е част от НАСА, финансирана от Боинг и Нортроп.

През 1968 година инж. Петров основава Care Electrics. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия той изобретява и първият дигитален ръчен часовник, наречен Пулсар. Моделът се е продавал по това време за сумата от 2100 щатски долара, а един от първите все още е изложен в Смитсъновия институт.

През 1975 година Петър Петров, заедно със сина си, основава ADS Environmental Services, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много време и човешки ресурси.

Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания – 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход.

Следвайки своите интереси в корабоплаването, Петров модернизира лодката-катамаран Джемини II. Тази лодка е послужила за успешен световен рекорд за бързина във вода /Лий Тейлър – езерото Гюнтерсвил 1967 година/.

Петър Петров умира на 27 февруари 2003 година в Хънтсвил. Той е считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX-ти век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати.

Петър Петров е носител на многобройни признания и награди. Петров нос на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.

Източник: krasotata.net

Вижте още от bultimes

 


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Вашият коментар

Your email address will not be published.

*

Последно от История

Отиди на Топ