„На 11 юни 1944г., призован от свещения дълг да брани хубавото ни отечество, загина още един герой – летецът изтребител Иван Ненов Бонев, кавалер на ордена за Храброст, на 28 години, роден в Разград… Литна героят със своята птица в люта бран с коварния враг, подтикнат от безстрашното си сърце, готов за жертва пред олтара на хубавата ни татковина. Хвърли се в атака сред град от снаряди и намери своята геройска смърт.“
вестник „Зора“, бр. 7477
Българските пилоти винаги са се отличавали със своята жертвоготовност и умения. Свидетелство за това са и думите на Едуард Тинкър – американски пилот, участник във въздушния бой над София на 20.12.1943, който казва:
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.“
Тези думи съвсем спокойно могат да се изрекат и за героя на настоящия разказ – Иван Бонев.
Роден през 1916 г. в Разград, той е възпитаник на Школата за запасни офицери. През 1938 г. е сред учещите се в пилотския випуск, а по-късно е между 11-те избрани да бъдат обучавани за пилот-изтребители в Казанлък. Става част от 682-ро ято и охранява бреговете на Черно море от летище Балчик.
Усещането за идващата към България война се засилва и ученията стават все по-чести и по-сериозни. През 1942 г. за командир на ятото е назначен Стоян Стоянов, най-резултатният български ас, който на следващата година е прехвърлен в Карлово и участва в облитането на новите „Месершмити” 109-G, а след това и в обучението на пилотите, определени да сформират новия 3/6 орляк. Един от тях е и Бонев, който показва завидни умения, докато е базиран в Балчик.
Първият му въздушен двубой е на 01.08.1943 г. с началото на съюзническата операция „Tidal Wave“ (Приливна вълна). Целта е бомбардиране на нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния, с идеята да се нанесе удар върху снабдяването на Германия с петрол. Американските бомбардировачи Б-24 „Либерейтър“ прелитат над Адриатическо море и през Скопие се насочват към Плоещ, като български „Авиа“ Б-534 ги пресрещат, но без особен резултат.
При завръщането на бомбардировачите от Румъния българските летци излитат за втори път. Иван Бонев със своя „Месершмит“ e в двойка със Стоян Стоянов, и заедно поемат курс към американските машини. Двамата се изправят сами срещу група от около 20 вражески самолета. Стоянов напада пръв, следван неотлъчно от Бонев и сваля една „летяща крепост“. След като си разменят местата, Иван Бонев прострелва друга, която пада към земята, и първата му въздушна победа вече е факт. За действията си в боя получава орден „За храброст“.
Американски Б-24 „Либерейтър“ прелита над София, след като е пуснал смъртоносния си товар. Българските пилоти дават прякора „летяща крепост“ на всички четиримоторни бомбардировачи, макар това да е името на самолета Боинг Б-17.
Участва в още 7 въздушни боя, като на 18.01.1944 той сваля още един „Либерейтър“, и се проявява като смел, способен и хладнокръвен летец, преди да дойде фаталният ден.
На 11.06.1944 г. излитат 16 български Месершмита, за да пресрещнат армада от 200 американски „крепости“, охранявани от множество П-38 „Лайтнинг“ и П-51 „Мустанг“. Завързва се поредният неравен въздушен двубой, в който всеки роден пилот се дуелира с няколко вражески самолета. Иван Бонев се хвърля смело в битката и успява да добави още една победа към сметката си – един П-51 „Мустанг“, но бива обграден и свален, като успява да скочи с парашут.
Докато се спуска към земята, той бива забелязан от американски пилот, който насочва машината си към безпомощно падащия Бонев, прицелва се и го разстрелва. По повод този варварски акт, неприсъщ на пилотите, Стоян Стоянов пише:
„Ние често разсъждавахме на тази тема и бяхме единодушни, че не трябва да стреляме срещу обезоръжен противник, нито да се обстрелват невинни хора, работещи по нивите. Неписан закон беше правилото да не се стреля във въздуха по летец, който е скочил с парашут. Силен прелом в разбиранията ни се получи, когато узнахме за жестокостта, проявена срещу нашия другар.“
По време на англо-американските бомбардировките, с бордовите картечници на смъртоносните машини са обстрелвани улици и дворове, а сред уцелените има и деца. Самолетите атакуват и пътнически и дори санитарни влакове, като се води целенасочената стрелба по мирни граждани.
Смята се, че в този период са бомбардирани общо 168 населени места, като са пуснати близо 50 хил. бомби. Загиват 1828 души, а хиляди сгради са разрушени. Нанесените щети възлизат на 24 млрд лева.
Основната тежест в борбата с англо-американските самолети ляга на плещите на българските летци. Изправени срещу смазващо превъзходство на противника, оставени без значителна помощ от германските съюзници, българските пилоти влизат в обречени въздушни битки, защото на земята загиват мирни хора. Защото България разчита само на техния героизъм…
Един от тези мъже е Иван Бонев, който макар да загива едва на 28 години, изписва със златни букви името си в славните страници на българската бойна авиация.
АВТОР: МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
