За Михаил Скобелев, наричан „Белия генерал” е писано много. Героизиран е в България и с основание. Той участва в най-тежките сражения през Освободителната война.Не се страхува да застане под куршумите. Води лично много атаки, при това – на бял кон, често и с бял мундир. Съзнавайки, че аскерът отсреща отлично разбира към кого да насочи най-силния огън. Където е Скобелев, там е победата, казват за него руси и българи. И го следват безрезервно. В очите на войниците той е бил на висок пиедестал. Обичали са го искрено, вярвали са му. Следвали са го от Плевен до Цариград. Осман паша лично му е предал сабята си. Потомствен военен, с баща и дядо генерали, спечелили слава и бойни отличия в руската армия. Това са общоизвестни факти за генерал Михаил Скобелев. Има, разбира се и други, но има и такива, които дълги години остават малко известни. Това ги прави интересни дори днес, когато от онези времена е минал повече от век.
Такъв е, например фактът, че Скобелев е бил изключително образован, знаел е 6 или 7 езика. Имал е искрено и истинско приятелство с Макгахан, журналист, изиграл голяма роля в българската история. При смъртта му в Цариград, Скобелев лично ръководи организацията на погребението. Малко известно днес е и друго – Белия генерал е могъл да бъде военен министър на България след Освобождението. За такъв го е канил княз Батенберг. Но е могъл и друго – безпроблемно да превземе столицата на Османската империя – Истанбул. Какво би станало, ако политиците не са го спрели, само можем да гадаем.
Изобщо, Михаил Скобелев е смятан за изключителен военен талант, най-талантливия пълководец в Русия, а може би и в света по онова време. Сравнявали са го с Наполеон и Гарибалди и е имало негов паметник в самия център на Москва, срещу кметството. При това, не какъв да е, а огромен паметник. За съжаление, монументът е разрушен през 1918 година по указание на Ленин. Малко известен факт за генерала е този, че присъединява Средна Азия към Руската империя. Също, че след Освободителната война остава в България и командва корпус от руската армия.
Михаил Скобелев умира много млад – на 38 години. И въпреки, че е бил любимец на народа, след 1928 г. като „слуга на царя” потъва в забвение. Разрушен, както стана дума, е паметникът му. За разлика от България, където никога не е бил забравян и никой нищо не му е разрушил, в който и да е от нашите периоди – капиталистически, комунистически, демократичен. Само в Плевен има 5 негови паметника, последният – открит през септември 2007 година. Паметници на героя има в Ловеч, Свищов, Шипка, Шейново – четирите най-известни точки от неговата биография, свързани с Руско-турската война. Факт на признателност, който с гордост можем да отбележим, е и този, че 5 села, в различни краища у нас носят името Скобелево. Едното – само на двадесетина километра от Хасково и Димитровград.
Източник: izvestnik.info
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
