Записки от историята на Българската авиация

Началото на българската авиация

Първите полети в България са през 1892 г., когато френският балонист извършва демонстрационни полети по време на Първото международно изложение в Пловдив. Тогава българите д-р Никола Генадиев, поручик Кънчев и к-н Васил Златаров за първи път се издигат в небето на България.

За начало на въздухоплаването в България се счита 20.04.1906 г., когато цар Фердинанд с указ създава въздухоплавателно отделение към железопътната дружина.За командир е назначен капитан Васил Златаров, завършил школата за балонисти в Петербург през 1903 г. По щат то има 37 души личен състав.Разполага с един сферичен балон – френско производство.

Първи полет със самолет в България извършва руският летец Борис Маслеников през 1910 г. над София. На 15 ноември 1910 г. Васил Златаров и Борис Маслеников правят първи полет в българското небе.

През 1911 г. се взема решение за създаването на военна авиация.

През март – април 1912 г. се закупуват 5 самолета: “”Блерио- ХХІ”, “Воазен” и “Сомер” от Франция, “Райт” от Германия и “Бристол” от Англия.

Обучението на пилотите се извършва във Франция, Германия, Англия и Русия в периода април август 1912 г.Изпратени са 13 пилоти, 6 механици и двама балонисти, завършват 6 души.
Първи полет със самолет извършва поручик Симеон Петров на 13 август 1912 г. със самолет “Блерио ХХІ”.

Балканската война

Бойният път на българската авиация започва по време на Балканската война.
Създадени са три аеропланни отделения към действащите армии. Извършвани са предимно разузнавателни полети с изпълнение на фотографиране, полети за коригиране на огъня на артилерията и бомбардиране. Българите Радул Милков и Продан Таракчиев на 16.10.1912 г. за пръв път бомбардират гара Караагач. (по спомени на Радул Милков и Продан Таракчиев, но това не е официално потвърдено).

По време на войната България разполага с 29 самолета и 26 пилота, извършените полети са над 200.

Първа световна война 1916 г., Първата световна война. След преследване над Искърското дефиле английският „Армстронг FК-3“ е принуден да кацне на българска територия и е пленен.
България воюва на страната на Централните сили на три фронта: срещу Сърбия, Гърция и Румъния. Българската авиация разполага с две аеропланни отделения, една водосамолетна станция и едно балонно отделение.

Първа въздушна победа: 30 септември 1916 г., поручик Марко Първанов със самолет “Фокер”, сваля във въздушен бой самолет “Фарман – 40”, с френския пилот Морис Роабъл и наблюдател – сръбския поручик Бранко Наумович.

В хода на войната са получени 79 бойни самолета, немско производство: 49 разузнавателни, използвани и като леки бомбардировачи, 20 изтребителни, както и 10 хидроплана.
Извършени са 1269 бойни полета. Проведени са 70 въздушни боя, свалени 4 противникови самолета. Наши загуби: свалени 2 самолета във въздушен бой, екипажите загиват.
България претърпява национална катастрофа след Първата световна война. Следва Ньойският договор от 27 ноември 1919 г. и забраната да притежаваме всякакъв вид авиация. През 1920 г., под контрола на съглашенска комисия на летище Божурище са унищожени всичките налични 51 аероплана и 113 авиационни двигателя.

Възстановяването на въздухоплаването включва два етапа:

1. 1920 – 1936 г.- възстановяване на нашето въздухоплаване и създаване на база, който завършва с получаване на първите бойни самолети към края на 1936 г.
2. 1937- 1941- възстановяване на Въздушните войски и оформянето им като отделен род войска в състава на българската армия.

В края на 1923 г. в Авиационното училище в Божурище започва подготовка на летци и наблюдатели (от 1 ноември 1926 г. в гр. Казанлък).

През 1924-1926 г. са доставени учебни самолети от Франция, Англия и Чехословакия, както и учебни хидроплани от Италия и Англия.

Вземат се мерки и за самолетостроене. През 1926 г. в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище започва производство на серийни учебни самолети от типа “ДАР” (ДАР-У-1, ДАР- 2, ДАР-3, ДАР-8.). В края на същата година чехословашката авиационна фирма “Авиа” прави свой филиал за самолетостроене в Казанлък. През 1930 г. той е изкупен от италианската фирма “Капрони” и преименуван във фабрика “Български Капрони” (КБ). През 1933-1934 г.са произведени първите серии учебни самолети КБ-1 и КБ-2УТ. Към средата на 1936 г.нашата авиация вече разполага с 54 учебно-тренировъчни самолета.
В края на 1936 г. започва доставката на първите бойни самолети от Германия. Общо в периода 1936 – 1940 г. са доставени 305 бойни самолета.

В навечерието на Втората световна война българската авиация вече разполага със 595 самолета, от които 258 бойни и 337 учебно-бойни.

В България на въоръжение в този момент са следните видове самолети: изтребители – 118, сред тях и “Хайнкел – Хе-51”, бомбардировачи – 67, линейни – 48, разузнавателни – 72.

Втора Световна война. Санитарна авиация – подготовка за полет.

България е въвлечена във Втората световна война на страната на Тристранния пакт – Германия, Италия, Япония. Бойните действия на българската авиация започват на 1 август 1943 г., когато пилотите пресрещат прелитащи над България самолети за бомбардиране на румънските петролни рафинерии в Плоещ. Свалени са 3 бомбардировача от 9-та въздушна американска армия, които излитат от Бенгази.

През ноември-декември, 1943 г. българската бойна авиация отразява ударите на американската 15-та въздушна армия, чиито самолети излитат от Фоджа срещу столицата София. Известен е таранът на капитан Списаревски, който насочва горящия си изтребител към “летящата крепост” под себе си.

През 1944 г. бойните действия на българската авиация са насочени срещу превъзхождащи я многократно въздушна сила. На 17 април, “Черният великден” при удар над София от 450 самолета са свалени 9 български самолета, загиват 6 летци. В най-тежкия период от войната, когато България е все още в състава на Тристранния пакт, от 1 до 26 август / две седмици преди страната да се освободи от престъпното ни въвличане във войната на страната на хитлеристка Германия/ в българското небе летят 15 000 пъти съюзнически самолети. Българските изтребители извършват 1 100 бойни излитания. В хода на въздушните боеве са свалени 53 самолета (37 тежки бомбардировача и 16 изтребителя).
Собствени загуби: 27 свалени изтребителни самолета, при което загиват 23 летци, 4 се спасяват с парашут.

Българската авиация в Отечествената война

След 9 септември 1944 г. България преминава на страната на антифашистката коалиция и Българската армия води бойни действия за възпрепятстване оттеглянето окупационните войски на Германия от Гърция. Българската авиация оказва съдействие на сухопътните войски в провежданите от тях бойни действия на територията на Вардарска Македония и Косово.По-късно и на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Югоизточна Австрия. През периода са се извършват общо 2751 бойни излитания – 1281 от щурмовата авиация, 793 от изтребителната, 362 от бомбардировъчната и 315 от разузнавателната авиация. В хода на бойните действия са унищожени, разрушени или извадени от строя важни обекти на противника: 704 моторни средства, 77 батареи, 15 самолета, 9 ж.п. гари, 388 вагона, 14 локомотива… Общо българската авиация губи 18 летци и 32 самолета.

Българската авиация след Втората световна война

След Втората световна война България попада в т.н. “Съветски блок” и българската авиация започва превъоръжаване със съветска авиационна техника и организация по съветски образец.
През 1945 г.и след това от СССР пристигат 120 самолета /Ил-2, Як-9, и др./. В следващите години паркът се попълва с Ил-10, Ту-2, Як-12, По-2, Ил-14…

Реактивните самолети се появяват през 1951г.- Як-17, Як-23, Миг-15, Миг-17, Миг-19С – първи свръхзвуков самолет, Миг-19ПМ – ракетоносец, Миг-21, Миг-23БН, Миг-23Ф, Миг-23 МЛ, Миг-25РБТ и Миг-25У, Су-22М4…

От 1986 до1988 г. на въоръжение в авиобаза Безмер постъпват 36 броя Су-25К и 4 учебно-бойни Су-25УБК.
От 1989 до 1990 г. са получени самолетите МиГ-29 – от тях 18 бойни и 4 учебно-бойни машини.
Вертолетната авиация от този период се състои от: лекият вертолет Ми-1, Ми-4, Ми-8, Ми-14 ПЛ, Ми-14БТ, Ми-24 Д, Ми-17П…

С влизането на България в НАТО и Европейския съюз предстои цялостно преустройство и модернизиране на българската авиация.

Българското самолетостроене:

Основни моменти:

– 1912 г. Самолет на Георги Божинов, патентован във Франция.
– 1915 г. Самолет на Асен Йорданов – първият построен български самолет.
Държавна аеропланна работилница в Божурище – 1926 г.до 1941 г. Произвеждат се самолетите ДАР – 1до ДАР-10. Началото е поставено от немския инженер Херман Винтер (до 1933 г.).
Капрони Български – Казанлък. Фабриката е построена в края на 1926 г. от чешката авиационна фирма “АЕРО-ПРАГА”. Продадена е през 1930 г. на италианската фирма “Капрони”. Произвежда самолети КБ-1 “Пеперуда”, КБ-2,3,4 “Чучулига І,ІІ,ІІІ”, Капрони-309 “Гибли”, КБ-11″Фазан”. Работи до 1942 г.
Държавна самолетна фабрика – Ловеч. Фабриката е открита през 1941 г.Произвеждат се самолетите ДАР-9 “Синигер”, самолети ЛАЗ-7, ЛАЗ-7Мв, серийно производство. ЛАЗ-8 – един екземпляр, ЛАЗ-12 и С-12 – прототипи. Тук са произведени най- много самолети от типа ЛАЗ-7- 150 броя и ЛАЗ-7М 160 броя в периода 1947 до 1954 г. Фабриката спира производството си през 1954 г.

Авиоконструктори

1896 г. – проект на Хараламби Джамджиев на летателен апарат
1910 г. – проект на вертолет на Иван Гевренов
1912 г. – самолет на Георги Божинов
1915 г. – самолет на Асен Йорданов
1924 г. – построен хидроплан от Иван Григоров
1926-1954 г. – проф. Цветан Лазаров и др.

Гражданска авиация

Началото датира от 27.12.1946 г. Създава се Дирекция на Въздушните съобщения.
Осигуряват се самолети: 3 бр.- Юнкерс-52, 2 бр. “Ли-2”, 3 бр. “Фокевулф-58”, “Физелер-156 и 3 бр. “По-2”.
Първите въздушни линии се откриват на 29.06.1947 г.: София – Пловдив – Бургас., София – Горна Оряховица – Варна.
12.02.1948 г.- първата международна линия – София- Белград- Прага.

Създаване на Селскостопанска авиация: 21.04.1949г.: самолети По-2
Създаване на Санитарна авиация: 15.10.1947 г.: самолети Физелер-156.

Участие на България в овладяване на космоса:

Първи полет на българин в космоса – 10.04.1979 г до 12.04.1979 г..- космонавт Георги Иванов заедно с Николай Рукавишников. – космически кораб “Союз-33”.
Втори полет на българин в космоса – от 7 до 17 юни 1988 г.- космонавт Александър Александров, заедно със Соловьов и Савиних. Космическия кораб “Союз-ТМ-5”. 9 дни работа на космическата станция “Мир” по научно-изследователската програма” Шипка.”

Материалите подготви Екип “Висини – Авиация и Космонавтика” при “Старт BG Чикаго” – въздушните асове на България в близкото минало ген. Иван Парапунов и майор Русен Русев.

Източник: bulgaria21.net