Заблудата за личността на Рьорих

Николай Рьорих е един от учителите по съвременно мислене чрез своята живопис, своите философски и научни трудове, чрез своят пример и плодотворна деятелност. Самият той създава движение за взаимно съгласие между нациите, основана на международно сътрудничество, което с всеки един изминат ден се претворява в служба на красотата и знанието. Така я характеризират деятелността на Рьорих френския бюлетин, посветен на неговия юбилей. Даже и при повърхностно отношение към подобна натруфена реч бие на очи необикновеното при различни подобни чествания преувеличаване заслугите, както и опита да се създаде по изкуствен път знаменитост. Нека да сложим ръка на сърцето си и се запитаме наистина ли един честен и обективен наблюдател, даже и от масонско либералният лагер ще може ли да признае цялата маса от заслуги пред човечеството, които се предписват на Рьорих. Не е ли нелепо да се утвърждава, че настоящият мир безпрецедентен по размерите на извършените революции, един мир, който е така измъчено изглеждащ като че ли обезкръвен би могъл да се повлияе от заслугите на някой си като Рьорих, чието писание твърде неясни по форма и съдържание нищо не говорещи на ума и сърцето картини както и чрез неискреността съдържаща се в т.нар. “Пакт Рьорих”, че всичко това е допринесло някак си за омиротворяването на планетата. Не само обективният анализ, но и най-благопожелателното отношение към творчеството на Рьорих не би ни дало основание да го оценяваме така както това прави масонската клика. Но даже и на нея тази задача се оказа непосилна. Кой помни Рьорих на другия ден след шума във вестниците. Кой би го почитал, като един от учителите по съвременно мислене. Никой в това число и самите масони. И именно в аспекта на този опит възложен върху неговото име се обяснява лесно факта, че Рьорих от позицията на среден руски художник в емиграция, се превръща в световна величина.

Но докато Рьорих е само един мислител, Рьорих като писател, Рьорих като художник, знаменитият и световно известен Рьорих работи, а стопаните му жънат плодовете от тази работа. Трябва да се отбележи, че годините на военни бедствия благодарение на защитата от разрушение много произведения на изкуствата биват съхранени, заради това, че Рьорих проповядва пакта за всеобщ мир в масонски дух. Картината му “Великата майка” на знамето на мира, а също така и знамето на мира, които според Рьорих защитават произведенията на изкуството от разрушения не само са разработени в масонски стил и дух, но са и украсени с масонски символи – три точки в кръг.

Отхвърляйки тълкуването на Рьорих което очевидно е еретическо, че този знак се явява символ на Светата троица, не е трудно да се види в другите два, че три точки в кръг представляват символ на всичките страни в света които са длъжни да се слеят в единение и единогласие. Ето какво представляват някои тълкувания първо: предложения флаг е символ на света а не само на една страна, символ на цивилизованият свят. На бял фон в кръг са представени три съединени аморантови сфери, като символи на вечността и единението. Второ: “Флагът емблема на мира не само на една страна но на цивилизацията в цялост. Флагът от този проект представлява три сфери в средата на кръг на бял фон, като символи на вечността и единогласието.”

Подобни тълкувания не са нищо друго освен повтаряния на овехтялата масонска мисъл за “вечния мир” и “братския съюз между народите”. В своите проповеди за идеята за мира Рьорих отправя своите разсъждения против разобличаването на антимасоните, назовавайки тази работа като разрушителна, “духовно убийство”, по-опасна и престъпна от физическото убийство.

“Ние се стремим към Знаме на Мира”, заявява Николай Рьорих “нещо което ще съхрани културните съкровища от вандализъм и грубост както по време на война, така и по мирно време. Та нали ние знаем че по време на т.нар. мир много често вандализма свирепствува не по-малко отколкото по време на война. Също така ние знаем че понякога войната в духа е много по-опасна. Духовното убийство е по-опасно и престъпно от физическото.”

Но за комунизма като за убиец на духа, непрекъснато водещ война в духа Николай Рьорих упорито мълчи, а и лесно е да се досетим на чия страна ще бъдат отправени неговите разсъждения. Може би под името духовен убиец Рьорих подразбира противниците на масонството и именно тях той заклеймява с името тъмни сили.

И още едно нещо привлича нашето внимание. В своите литературни трудове не само, че не осъжда комунизма, но напротив проявява към него симпатия на което впрочем не бива и да се удивляваме тъй като самата теософска доктрина е по начало склонна към преклонение пред чистия и благороден комунизъм.

Ратувайки за вечен мир и международна солидарност, Рьорих в същото време се явява привърженик на коренния социален обрат, тъй като собствеността по негово мнение е едно варварство, а Ленин – велик учител за нов живот. Ето какво откриваме в книгата “Община” издадена през 1927 г. с най-активното участие от страна на Рьорих:

“Трябва да изберем този Учител, който ни води по нов път. В този пункт хората от северните страни имат за пример учителя Ленин, който притежава познанието за ценностите на новия път. Всяко слово на неговата проповед, всяка постъпка от негова страна носи печата на новия полъх.” /стр.1 в книгата “Община”/

“Появяването на Ленин го приемете като знак чудотворен от страна на космоса” /стр.39/

“Църквите пазят Христа, и ние така възкресяваме съюза на мира след като сме видели как един комунист възприема учението. Вече се вижда колко е леко да се говори с комунист.” /стр.41/

“Колкото е извършено от Ленин, толкова е проявено от тези, които са строили за вечността. Нашата община има основание да изисква нови форми. На нас ни е по-леко да полагаме новия център, отколкото да допускаме стари знаци върху новите стъпала.” /стр.43/

“Именно проявата на всемирността трябва да бъде усвоена. Червеният цвят се явява символ на твърдия стремеж да се унищожат различията на расите.” /стр.47/

“Кралете, конституцията могат да предизвикат усмивка и съжаление.” /стр.198/ Идеята за международна солидарност и изграждане на един земен Едем се проповядва от Рьорих чрез неговото изкуство. В музея, носещ името на Рьорих, съществува институт за обединени изкуства, в който известни преподаватели изнасят лекции по всички видове изкуства. Неколкостотин ученици изучават живопис, скулптура, музика, архитектура, драматично изкуство. Младежта от всички страни се стреми да попадне в този институт и попадналият сред избраниците получава разрешение за пребиваване в Америка.

“Корона Мунди” или центърът за международни изкуства си поставя за цел установяването на тесни международни взаимоотношения в интелектуален и артистичен смисъл. С тази цел се устройват изложби конкурси, издава се литература.

Според Рьорих изкуството е длъжно да обедини човечеството, изкуство единно и неделимо, изкуство явяващо се синтез на бъдещото обединение, изкуство за всички. Човечеството, смята Рьорих, стои лице в лице с бъдещи събития. “Ние сме длъжни, заявява Рьорих, да имаме не само музеи, театри, университети, библиотеки, гари и болници, но също така и затвори, които ще бъдат украсени и тогава повече у нас не ще има такива затвори.”

В своето безкористно служене на човечеството Рьорих не би могъл да не се опита да облагодетелствува и просветли света с истината, без да има пред себе си “ярките учители за новия живот”, както и опитните водачи за следване сред масонския лабиринт по пътя за светлото масонско царство. /Учителите на Небесната Шамбала – бел от ред./

Призовавайки към обединение върху почвата на изкуството, Рьорих отново премълчава за ролята на Съветския Съюз, където по това време се угасява всяко едно творчество. Рьорих не призовава към емиграция в борба със Съветския Съюз – с този най-зъл враг във всяка една материална и духовна култура, не издига своя авторитетен глас в протест на позора , който се върши по това време в Съветския съюз. Това необяснимо явление в живота на Рьорих става понятно, когато се разбере, че Рьорих е приятел на Америка, и че Америка му плаща, за да не бъде той самия враг на Русия /Очевидно чрез парите и наивността на интелектуалеца и художника са спекулирали отвъд Океана и са използвали Рьорихови като едни кукли, за да поддържат провеждането на своя план.- бел от ред./

По това време едновременно Рьорих пропагандира теософията, като има постоянни контакти с местните теософи и розенкройцери в Харбин, където заминава. Масонската преса отразява неговото пребиваване, като Рьорих е представен като един творец, обременен от задължения за спасение на човечеството.

Една от практическите му цели, това е пропаганда на пацифизъм. Но както е известно, всички онези, които принадлежат към масонския орден полагат клетва да способстват безмерно отдавайки всичките си сили за осъществяване целите на движението за осъществяване на масонския идеал. Този общ принцип се оказва в пълна сила и за Рьорих, като розенкройцер и теософ. Пропагандирайки пацифизма, по този начин той внася смут в ума и сърцата на руската емиграция. Впрочем това е и основната цел на пребиваването му сред обществеността в Харбин – да се направят основни стъпки за организирането на тази общественост по пътя на масонския идеал.

Преди това естествено, трябва да бъдат накарани хората да му вярват – не само като на ближен и сътворен, но и като на водач и посветен ученик. И така, започва кампанията по популяризацията името на Рьорих.

Пресата отделя специално място за руския патриот. Трябва да се създаде център, който да продължи започнатата работа. За тази цел се поруга началото на т.нар. “Пакт Рьорих”, като крайна стъпка на започнатото.

И възможно е даже и самия Рьорих, и сам да не е допускал, че ратувайки за осъществяването на своя идеал, той не работи нито за себе си, нито даже и за теософското движение в Русия, а всъщност за международния капитализъм, на когото вече е станал със своите действия – верен слуга. С помощта на Рьорих този международен капитал се опитва да превърне Сибир в своя евтина колония. Тъмните международни сили, които стоят под плана за разгрома на Русия са се прицелили в унищожаването и поробването на руския народ, използването на руските богатства, окончателното унищожаване на руското православие. Интернационалист по своите убеждения, Рьорих активно или “без да иска” им сътрудничи. Та нали той се бори за своя идеал като човек, който е без родина.

И така очевидно много е допринесъл Рьорих в този свой стремеж за интернационализъм. Неопровержими данни установяват, че Рьорих по това време е бил свързан с Великото бяло Братство, че е бил сам той Розенкройцер, както и теософ. Личната му кореспонденция доказва, че е имал активна връзка с масонството. И така, малко по малко стават понятни и неговите прословути картини. Престават да бъдат тайна и истинските цели по създаването на Пакта “Рьорих”. Накрая всички здравомислещи фактори се отдръпват от самия Рьорих, и тогава той остава само с тези, с които е бил тайно свързан.

Масонският девиз гласи: “Победи или умри.” Рьорих предпочита ни едното, нито другото. Вместо да се оттегли в мълчание,той продължава опитите да опровергае това или онова. В края естествено позорно избягва, изоставяйки Комитета по Пакта “Рьорих”. Поглед назад

Откъс от книгата “Тайни общества”, Книга Втора от Николай Боголюбов

Източник: xnetbg.net

Вижте още от Bultimes