Донка Ушлинова е непримиримата и безстрашна комитка, която не пропуска нито една възможност да допринесе за свободата на родната Македония. Тя се ражда на 21-ви декември в годината на Съеднинението, но все пак извън границите на съединена България. В родното ѝ село Смилево, намиращо се в Битолски окръг, едва 14 години по-рано се ражда още една безценнна за македонското движение фигура – Дамян Груев.
Донка Ушлинова
Подобно на влиятелния си съмишленик и съселянин, Донка Ушлинова още съвсем малка показва буйния си нрав и готовността си да се включи в борбата за свобода на родния си край. Обстоятелствата принуждават младата жена с буйна кръв да хване гората още едва на 17 години. Поради преждевременната смърт на нейната майка, Донка Богданова е омъжена едва 15-годишна за Ставре Ушлинов от съседното село Лера и по силата на тогавашните норми приема името Донка Ставрева Ушлинова. Последвалите събития доказват, че бракът не е бил против волята ѝ. Съвсем скоро след сватбата става ясно, че буйният ѝ македонски нрав не би приел безропотното едно подобно вмешателство.
През 1902 година Ставре е заминал на гурбет. Това дава възможност за едно друго нежелано вмешателство в личния живот на бъдещата комитка от страна на страховития османски бей Джелеп Реджо, от когото всички български моми в околията треперят. То завършва с неговото убийство. Донка заедно с нейната етърва и близка приятелка Сребра са тормозени най-нахално от него, а желанието да ги превърне в свои ханъми е придружено със заплахи и всяване на страх както у самите тях, така и у роднините им. Двете момичета, макар и все още в младежка възраст, измислят хитър и радикален план да се отърват от натрапника. Те изкопават предварително гроб в християнските гробища и примамват бея в къщата на Сребра, където с помощта на Сребриния съпруг Апостол го убиват.
Скоро след това, подозренията на османците падат върху тях и те са принудени да си уредят среща с войводата от ВМOРО Славейко Арсов. На нея след обстоен разпит двете жени са приети в неговата чета.
През 1903 година обаче започва легендарното Илинденско-Преображенско въстание. От прикритие гората се превръща в бойно поле и далеч небезопасно място. Вече научени да стрелят, облечени в четнически мъжки дрехи и свикнали със суровия живот, двете момичета не дезертират, а се бият рамо до рамо със закоравелите македонски комити в над 20 сражения. Дори в условията на въстание Донка понася мъжки четническия живот с всичките му неизбежни неволи и страхотии. Крахът в него принуждава участниците да напуснат Македония и изпраща Донка във Варна, където се преселват също Сребра и Апостол.
Именно във Варна след дълго прекъсване Донка се събира със своя съпруг. Там семейството живее бедно и дори не се установява в пренаселения от бежанци македонски квартал, където физически не остава място. В една малка къщичка край гората двамата осигуряват препитанието си като произвеждат дървени въглища и ги продават. Тази дейност със сигурност не отговаря на храбростта и жертвоготовността им, но 1912 година носи жадувана промяна.
Обявяването на Балканската война доказва, че участието на Ушлинова в Илинденско-Преображенското въстанието не е моментен момичешки порив, а осъзнат избор, затвърждавам през годините. Още с избухването ѝ Донка и мъжът ѝ се записват като доброволци. В крайна сметка тя се превръща в единствената българка, участвала в три войни и в единствената жена, носител на пълен комплект от ордени “За храброст“ от 4-та до най-високата 1-ва степен.
Единствената жена доброволка Донка попада в VIII костурска дружина, участвала в едни от най-важните сражения – знаменитата битка при Шаркьой и пленяването корпуса на Явер паша. Нейният безкраен кураж ѝ спечелва авторитет дори в една ясно откроена мъжка територия, каквато е войната. Той ѝ позволява да изнася мотивиращи речи пред мъжете, някои от които са успели да се съхранят и до наши дни:
„Храбри български войници! Мили мои бойни другари!
За кого сте оставили жени и деца? За какво сте тръгнали да мрете? За Македония ! Да, за Македония , която има хубостите на рая, но която звероподобните врагове на нашето племе са обърнали на ад. За Македония! Дето сребристи потоци я кръстосват и правят пленително хубава. За Македония , дето се говори, пее и плачи на чист бащин български език .“
„Храбри български войници!
Вас Бог е предопределил да счупите оковите, да скъсате веригите от врата и ръцете на вашата родна сестра Македония. И ще ги скъсате, защото вие обичате България, обичате Македония с всичкия порив на вашата родолюбива душа.“
Заслугите на комитката по време на двете Балкански войни я издигат до военен чин ефрейтор и ѝ носят два ордена „За храброст“. В Първата световна война Донка и нейният съпруг виждат поредната възможност да помогнат на изстрадалата си родина и отново без колебание се записват като доброволци. Разпределена е в 60-ти пехотен полк и получава третия си орден „За храброст“ за участието си в сраженията при Дойран и Круша планина.
През 1917 при обиколка на полковете главнокомандващият на българската войска ген. Михаил Савов силно се впечатлява, виждайки младата жена. За безкрайната ѝ храброст, с която Савов се запознава, Ушлинова получава лично от него четвъртия орден този път 1-ва степен. Генералът издава заповед за повишение на ефрейтор Ушлинова в ранг младши подофицер, но изтеглянето на войските ни от бойните полета осуетява изкачването и с още едно стъпало във военната йерархия.
След войната тя отново се връща във Варна. Българското правителство отпуска еднократна помощ в размер на 10 000 лева, с които семейството си построява къща. През 1924, когато Донка вече е на 41 години, след безброй извършени геройства, свързани с лишения и компромиси в нейния личен живот, тя най-накрая става майка на единственото си дете. Само 13 години по-късно безстрашната комитка умира на 27-ми юли 1937 година. Ранната смърт на Донка и късното раждане на детето ѝ за съжаление го орисват да преживее същото, което и самата тя – то остава без майка едва на 13-годишна възраст.
Смъртта застига Донка Ушлинова във Варна, далеч от родната Македония, за която тя дава всичко, на което е способна, но така и не успява да завърне и свободно да се нарече българка. Нещо, което Донка Ушлинова и хилядите българи, жертвали живота си за свободата ѝ заслужават, но постигат само за кратко по време на Втората световна война…
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
