Густав II Адолф – Лъвът на Севера

Густав II Адолф ( наричан още Густав Адолф Велики или Лъвът на Севера) е роден на 9ти декември, 1594г. в Стокхолм. Баща му бил Карл IX от дома Васа, а Майка му – Кристина от Холщайн – Готоп. Бил единствен от шведските крале, удостоен с титлата “Велики”. Наследил баща си на престола през 1611г. Съдбата му отредила да се превърне в един от основните играчи на Тридесетгодишната война.

През 1620г. се жени за Мария – Елеонора, дъщеря на Бранденбургският курфюрст, така че не е изненадващо, че именно Елбинг, град, намиращ се под властта на Бранденбург се превърнал в отправна точка и база за операциите на шведския крал в Германия. По време на неговото управление, Швеция навлязла в период на развитие и просперитет. Основани били няколко нови града, столицата Стокхолм рязко увеличила популацията си. Основан бил и университетът в Тарту, днешна Естония.

Ала в историята, Густав Адолф останал най – вече като един от най талантливите пълководци на своето време. Именно на него военното дело дължи внасянето на мобилна артилерия, като елемент от полесражението. Освен това, Лъвът на Севера, както го наричали протестантите, направил някои сериозни промени по отношение на тактиката, свързани с увеличаване маневреността, на отделните подразделения, както и с засилване значението на атаката пред защитата. Освен това, шведският крал, създал една уникална по рода си армия, от наемници, набирани само в Швеция, което превръщало сравнително малочислената войска на Густав Адолф в една национална армия, а това била тенденция, наложила се доста по – късно в Западна Европа. Едно от основните качества на Густав Адолф, което го превръщало в идол за пълководци като Клаузевиц и Наполеон, била предаността и популярността, която кралят получавал от всеки свой войн – от най простият пехотинец, до най – висшият офицер. Това било уважение, на което малцина пълководци в историята са се радвали. Самият крал, бил активен участник във военните действия. Бил многократно раняван, тъй като обикновено лично предвождал кавалерийските атаки по фланговете. Именно при един такъв щурм, по време на битката при Лютзен, Густав Адолф намира смъртта си, обкръжен от империалистите и отрязан от своите основни части.

След смъртта му, бил наследен от своята дъщеря Кристина, която управлявала по регентството на първият министър Аксел Осенстиерна и кралицата – майка – Мария – Елеонора. Смъртта му била повратна точка в хода на Шведският етап от Тридесетгодишната война. Въпреки че спечелили битката при Лютзен, смъртта на техният крал намалила бойният дух на шведите и те постепенно започнали да губят позициите, които били спечелили в Германия. Все пак, до намесата на Франция, генералите на Густав Адолф – Хорн, Ваймар – Сакс и Торстенсон, успели да постигнат няколко успеха и да неутрализират опитите на Валенщайн да срази протестантската съпротива.

Хронология:

09.12.1594г. – Роден в Стокхолм

1611г. – Наследява баща си Карл IX като Крал на Швеция

1625г. – Започва война със Жечпосполита

краят на септевмври,1626г. – Побеждава полския крал Зигмунт при Гниев.

25.06.1629г. Победен от Коницполски при Трзциана

Май 1630г. – шведите дебаркират в Померения. На 6 юли, навлизат в Германия

7/17.09 1631г. – Побеждава Тили при Брайтенфелд.

15.04 1632 Разбива Тили при Лех

Май 1632г. – Превзема Мюнхен.

Септември 1632г. – Обсадата на Алте Весте,. Крепостта, защитавана от Валенщайн удържа и шведите са принудени да се изтеглят.

6.11. 1632г. – Битката при Лютзен. Густав Адолф е убит от хърватски наемници, на служба при Императора. Все пак шведите печелят битката и принуждават Валенщайн да отстъпи.

Битката при Лех:

Начело на 40 000 армия, Густав Адолф продължава похода си на юг, към Бавария. Край река Лех го пресреща граф Тили, начело на 25 000 души. В нощта преди битката, шведите се заемат да построят потонен мост, по който да преминат реката, докато силите на Тили се укрепяват на един хълм, в непосредствена близост до брода. В утрото преди основното сражение, Густав изпраща малка финландска част, която преминава реката и се окопава на отсрещният бряг, отбивайки няколко атаки на имперските сили. В последствие, шведите разполагат там още пехота и артилерия, с които обстрелват позициите на врага. Междувременно, шведската кавалери, необезпокоявана пресича реката при друг брод, разположен на около 10 километра от полесражението. Планът на Густав бил, кавалерията да обходи позициите на врага и да ги приклещи.

Още в началото на сражението, граф Тили е тежко ранен, а неговият заместник граф Алдринген е повален в несвяст от оръдеен изстрел. Останали без командир, имперските сили бързо изпадат в паника и се отказват да щурмуват вражеските позиции край реката. Херцога на Бавария Максимилиан, заповядва пълно отстъпление. При бягството си, католическите сили изоставят целият си обоз, а Бавария остава открита за шведската инвазия.

Шведската Армия:

Една от първите задачи в управлението на Густав Адолф, било да реформира шведската армия. На първо място, бил въведен принципа, войниците, да бъдат рекрутирани от Швеция, а да не се използват чужденци, както било обичайно за онова време. Това повишило ефективността и бойният дух и създало една наемническа но национална армия, която превъзхождала като дух и морал повечето армии в тогавашна Европа. На второ място, Густав въвел употребата на мобилна артилерия на бойното поле, което повишило огневата мощ на войските му, както и заменил остарелите мускети с фитил, с такива с кремък и колелце, които стреляли доста по – бързо и ефективно. Крайният резултат от реформите била една мобилна и превъзходна военна машина, която превърнала Швеция в една от великите сили на XVIIв.

Източник: belizarius.wordpress.com

Вижте още от bultimes