Бойната кариера на Александър Суворов

Александър Суворов е роден е на 24 ноември 1729 г. в семейството на военен. Баща му, Василий Суворов бил генерал-аншеф и сенатор, високообразован човек, автор на първия руски военен речник, кръщелник на Петър I. Майка на Суворов била Евдокия Федосеевна Суворова, по баща Манукова. Суворов-син е наречен Александър в чест на Александър Невски. Детството си прекарва в бащиното имение на село. Суворов израства слаб, често боледувал, поради което баща му го готвел за гражданска служба. Но още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава артилерийските науки, фортификация, военна история. Тъй като решил да стане военен, младият Александър започнал да се закалява и да се занимава с физически упражнения. Голямо влияние върху съдбата му оказва генерал Аварам Петрович Ханибал — приятел на семейство Суворови, който след като забелязва влечението на момчето към военното дело повлиява на баща му, така че той избира за сина си военната кариера.

През 1742 г. е зачислен като мускетар в лейб-гвардията на Семьоновския полк за да натрупа изисквания от закона стаж за офицерски чин. От 1748 започва действителна военна служба в полка и постепенно е повишаван в звание. В Семьоновския полк Суворов служи в продължение на шест и половина години. През това време продължава обучението си, както самостоятелно, така и посещавайки занятията на Сухопътния шляхтички кадетски корпус. По това време научава няколко чужди езика. През 1754 Суворов получава първи офицерски чин — поручик и е назначен в Ингерманландския пехотен полк. В периода 1756—58 г. служи във Военната колегия.

Начало на бойната кариера на Суворов поставя Седемгодишната война 1756 — 1763 г. През първите години на войната той е на тилова служба с чин обер-провиантмайстор (главен снабдител), а после майор и премиер-майор. По това време той се запознава с принципите на организация на тиловите подразделения и снабдяване на действаща армия. През 1758 г. е разпределен в действащата армия и назначен за комендант на гр. Мемел. От 1759 г. е офицер в главната квартира на руската действаща армия. Първият боен сблъсък на Суворов е на 25 юли 1759 г., когато с ескадрон драгуни атакува и обръща в бягство немските драгуни. Скоро след това Суворов е назначен за дежурен офицер към командира на дивизия В. В. Фермор. На тази длъжност той участва в сражението при Кунерсдорф на 13 август 1759 г. През 1760 г. Суворов е назначен за генерален дежурен при главнокомандващия на руската армия генерал-аншеф Фермор и като такъв участва в превземането на Берлин от руските войски.През 1761 г. командва отделни отряди (драгунски, хусарски, казашки), целта на които била да се прикрие отстъплението на руските войски към Бреслау и непрестанно да се нападат пруските войски. Под негово ръководство тези отряди нанасят множество поражения на пруската армия в Полша. При многобройните сблъсъци той се проявява като талантлив и смел майстор на партизанския бой и кавалерист. Участва в боевете при Ландсберг, Бирщайн, село Вейсентин, село Келец, при превземането на Холнау, съдейства на обсадния корпус на Румянцев-Задунайски при превземането на Колберг.

От 7 септември 1762 г. произведеният в звание полковник Суворов е командир на Астраханския пехотен полк. По това време полкът осигурява носенето на градските караули в Петербург, по време на коронацията в Москва на Екатерина II. С пристигането си в Москва Суворов бил приет от императрицата, която му подарила свой портрет. По-късно Суворов ще напише на портрета: „Тази моя първа среща ми отвори пътя към славата“.В периода 1763—1769 г. той командва Суздалския пехотен полк в Новая Ладога, където написва „Полкова уредба“ („Полковое учреждение“ — инструкция, съдържаща основните положения и правила, касаещи възпитанието на войниците, вътрешната служба и бойната подготовка на войските.

От септември 1768 г. е със звание бригадир (по това време — междинно звание между полковник и генерал). След полската кампания Суворов е изпратен във Финландия, където трябва да инспектира и укрепи границите с Швеция. Още през април 1773 г. обаче той получава назначение на Балканския театър на бойните действия на руско-турската война от 1768 – 1774г. в Първа армия на фелдмаршал Пьотр Румянцев, в корпуса на генерал-аншеф Салтиков. На 21.05.1773г. превзема Тутракан, без да съгласува действията си с главното командване. На 14.09.1773г. побеждава турците при Хършова, където през юли е назначен за командир. На 28 март 1774 г. той е повишен в генерал-поручик. На 21.06.1774г. разбива турците при Кузлуджа, с което се слага край на кампанията на юг от Дунав и на войната като цяло. В чест на победата, Кузлуджа днес се нарича Суворово.

Между 1774 и 1786г. служи в Южна Русия и Северното Черноморие. На 3 октомври 1786 г. е повишен в генерал-аншеф. На следващата 1787г. започва поредната руско-турска война и генерал-аншеф Суворов е назначен за командир на кинбурнския корпус, на който е възложена отбраната на Черноморското крайбрежие, от устието на р. Буг до Перекоп. На 12 октомври 1787 г. след поредица от контраатаки разбива турците в Кинбурнската битка. На 28.07.1789г. разбива турците при Фонкшани, като преди това армията му е прекарала едно денонощие в непрекъснат преход. Следва ново настъпление на турската армия срещу австрийците. Суворов отново се притичва на помощ, като за 36 часа армията му изминава 100 километра. На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от четирикратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски. Сражението при Римник, (Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия. За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (седмият награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Основна цел през кампанията за 1790г. се оказва крепостта Измаил. Суворов я обсажда и 8 дни подготвя щурма. След отказа на Мехмет паша да се предаде, на 22 декември 1790 г., руските войски, командвани от Суворов, с щурм превземат Измаил. Руските загуби са 4 хиляди убити и 6 хиляди ранени. Турците губят 26 хиляди убити и 9 хиляди пленени. Превземането на Измаил се оказва един от решаващите фактори за победата във войната.

През 1794г. е изпратен да потуши полското въстание. Начело на 11 хилядна армия за 6 дни Суворов побеждава полските сили 4 пъти: на 14 септември край Дивин; на следващия ден при Кобрин авангардът на Суворов разбива конницата на Карол Сераковски; на 17 септември при манастира Крупчица (сега Чижевщина) Суворов атакува корпуса на Сераковски и с големи загуби го отхвърля към Брест. На 19 септември отново води битка с войските на Сераковски при Брест (в района на съвременния Тереспол) и напълно ги разгромява. Поляците дават 5 хиляди убити и 7 хиляди пленени, а руската страна губи 1000 убити. Загубата на цял корпус предизвиква спадането на духа сред полските въстаници. На 03.11.1794. Суворов щурмува варшавският квартал Прага и руските войски подлагат населението на огън и меч. Демонстрацията има ефект – на 09.11, един от първенците на Варшава връчва на Суворов ключовете на града. За превземането на Прага Суворов е удостоен с висшето воинско звание фелдмаршал, дарено му е имение със 7 хиляди души, награден е с пруските ордени „Черен орел“, „Червен орел“, както и други награди. В началото на 1795 г. Суворов е назначен за командващ на всички руски войски в Полша, а след това за главнокомандващ 80-хилядната армия, разположена в Брацлавска, Вознесенска, Харковска и Екатеринославска губернии с щабквартира в Тулчин. В този период той написва класическото военно произведение „Науката да се побеждава“ (рус. „Наука побеждать“).

След смъртта на Екатерина II Велика, отношенията на Суворов с нейният син, император Павел I стават обтегнати и на 17 февруари 1797 г. Суворов е уволнен в оставка без правото да носи мундир. Кореспонденцията на Суворов била под контрол, не му било разрешено да се отдалечава на повече от 10 км от селото, за всички негови посетители било докладвано. Това дълбоко обижда пълководеца и когато получава от императора писмо, надписано: „До Генерал-Фелдмаршал Граф Суворов-Римникски“, без да го отвори връща куриера с думите: „Това не е за мен. Фелдмаршалът е при войските, а аз съм на село.“ Изпаднал в скука и раздразнение и болен, Суворов решава да влезе в манастир, но на 17 февруари в Кончанское пристига флигел-адютантът Толбухин и донася на Суворов писмо от императора: „Граф Александър Василиевич! Не е време сега да си оправяме сметките. На виновния Бог ще прости. Римският император ви иска за началник на своята армия и ви връчва съдбата на Австрия и Италия…“.

През 1798 г. Русия влиза във Втората антифренска коалиция (Великобритания, Австрия, Турция, Кралство на двете Сицилии). Създадена е обединена руско-австрийска армия, която да извърши поход в северна Италия, окупирана от войските на Френската Директория. Първоначално армията трябвало да бъде оглавявана от ерцхерцог Йосиф. По настояване на Англия обаче, Австрия се обръща с молба към Павел I да назначи за командващ Суворов. Извиканият от заточение пълководец пристига във Виена на 25 март и получава от император Франц I званието австрийски фелдмаршал. На 15 април пълководецът пристига при руските войски във Верона, а на следващия ден заедно с войските си е във Валеджио. На 22.04.1798г. Суворов разбива гранцузите при Бреша и превзема града. На 27.04.1798г. разбива французите при река Ада. На 1-ви май съюзниците влизат в Милано, а на 26 май е превзет Торино.На 20 юни Суворов печели продължилото три дни сражение при Требия. Французите губят половината си армия. През юли 1799г. Суворов е обявен за „княз Италийски” , а сардинският крал Фердинанд IV Неаполитански го издига в ранг гранд на Кралство на двете Сицилии с потомствена титла принц и братовчед на краля. На 15ти август следва нова победа на Суворов над французите при Нови.

След успешната кампания в Северна Италия, Суворов предлага настъплението да се развърне към Франция, като главният удар бъде нанесен в направление Гренобъл, Лион и Париж. Този план обаче е отхвърлен от съюзниците, които се опасяват от евентуално засилване на руското влияние в района на Средиземно море и Италия. Великобритания и Австрия решават да отстранят руската армия от Северна Италия. На Суворов е разпоредено да остави в Италия австрийските войски и начело на руските да се отправи в Швейцария, да се съедини с действащия там корпус на Римски-Корсаков и от там да настъпи срещу Франция.Руските войски за шест денонощия изминават 150 км от Алесандрия до Таверно. При пристигането в Таверно, се оказва, че австрийците не са изпълнили договорката да доставят там 1429-те мулета, необходими за извозването на провизиите и артилерията. Налага се обоза на руската армия да бъде изпратен по друг маршрут. Мулетата били доставени едва 4 дни по-късно и то само 650.

На 11 септември руските войски започват прочутия „Швейцарски поход“ на Суворов, считан за един от образците на военното изкуство. Първо по-значително стълкновение с французите е щурмът на прохода Сен-Готард, откриващ пътя към Швейцария. След като превземат селата Урзерн и Хоспитал, руските войски на сутринта на 24 септември започват щурма. Проходът е превзет с много усилия едва при третия пристъп. На 25 септември руските войски, обединени в един отряд се придвижват към Швиц, където отново им се налага при особено трудни условия да щурмуват френските укрепления — в района на Дяволския мост, прехвърлен над ждрелото на река Рейс. На 30 септември, войските на Суворов се оказват обкръжени от французите в Мутенската долина. Руснаците успяват да си пробият път с бой. В последна сметка, Суворов измъква армията си от капана. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия.

На 9 ноември 1799 г. Суворов получава от Павел I две предписания, в които му се съобщава за разрива на съюза с Австрия и му се заповядва да подготви руската армия за завръщане в Русия. Руските части били разквартирувани на почивка в Бохемия и Северна Австрия, а самият Суворов се бил установил в Прага) в очакване на възобновяване на войната с Френската република. Това не се случва и на 25 януари 1800 г. руските войски окончателно се оттеглят към Русия. В Краков Суворов сдава командването на Розенберг и се отправя към Санкт-Петербург. По пътя той се разболява и спира в имението си Кобрин. Лекарите успяват да стабилизират състоянието му и той се връща в Петербург. Болестта на Суворов обаче се изостря, започнала гангрена, и в два часа през деня на 18 май Александър Василиевич Суворов починал.

Суворов е погребан в долната Благовещенска църква на Александро-Невската лавра. На надгробната плоча е изсечен кратък надпис: „Тук лежи Суворов“ (рус.:„3дѣсь лежитъ Суворовъ“).

Източник: belizarius.wordpress.com