Сраженията се водят 3 до 6 ноември 1885. Според плана на командващия Тимошката сръбска армия генерал Лешанин 14-ти резервен полк се насочва през Кадъбоазкия проход към Белоградчик. След като преодолява съпротивата на прикриващите български подразделения, противникът Емерих Текелит излиза към село Салаш и заема позиция на връх Ведерник. Оттук той започва обстрел на Белоградчишката крепост.
През това време към Белоградчик се насочва и сръбски батальон, настъпващ през прохода Св. Никола. Проходът е отбраняван единствено от 160 души доброволци. По това време Белоградчишката крепост е отбранявана само от 2-ра запасна рота и една дружина доброволци, общо около 1600 души.
Овладяването на Белоградчик било от особено значение, т.к. давало възможност на противниковата войска да се насочи към Видин. По тази причина командирът на Северния отряд капитан Атанас Узунов заповядва на командира на Белоградчишкия отряд поручик Стефан Чолаков да задържи на всяка цена града. За тази цел получава подкрепление от още 400 души от опълчението и Сандровската доброволческа чета, която е под командването на поручик Панайот Дворянов.
На 5 ноември Сандровската чета успява да се промъкне в Белоградчик и заедно с Чолаков организират отбраната на града. През следващите дни поради падналата мъгла противникът остава да обстрелва крепостта, но на 6 ноември когато времето се прояснило, преминават в настъпление. Вместо да дочака удара, Белоградчишкият отряд също минава в настъпление, като атакуват в тил. Сърбите помислили, че са обкръжени, преустановяват настъплението и се оттеглят на около 2 км западно от града. Отстъплението на 14-ти сръбски полк не дало възможност на сръбския батальон, настъпващ през прохода Св. Никола, да атакува. Той също се оттегля през село Чупрене към границата.
По време на боевете сръбските войски дали 46 жертви, около 50 ранени и 90 пленени. Като трофеи били взети конят и сабята на командира на полка. Българските подразделения дали само 1 убит и 4 ранени.
Източник: severozapazenabg.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
