Бай Тошо: Младите не знаят, но някога селото вземаше дейно участие по изхранването на всички граждани. Събота и неделя гражданите се прибираха на село и пълниха багажниците на колите с картофи, боб, ракия, вино и луканки, с консерви, туршия и вино, но си купуваха и селски хляб направен от закваса с мая и имаше леко кисел вкус, но ухаеше прекрасно.
Във всяко село имаше селска фурна и хлябът беше с купони. Но хлябът беше топъл от фурната, мек и ароматен и бе на цена от 26 стотинки до 30 стотинки за килограм хубав първокачествен хляб направен от хлебна пшеница не от фуражна като сега и всичко бе чисто и екологично. Сега не ядете хляб, всичко друго е, но не и хляб. Студентите всяка събота и неделя майките и бабите им им пълниха саковете с храна в буркани и една чанта хляб, а отделно ги хранеше държавата охолно и безплатно на студентски столове или за жълти стотинки. Днес градът храни селото – всичко се разкарва с камиони или микробуси, но какво ядете не се знае. Качеството му какво е също. Внасят се изрезки и прот от чужбина, мелят ви го и хайде на салам и кренвирши и народа после болен.
Това, което те не смеят да дадат на кучета и котки сега го дават на вас. България бе модерна и аграрна страна и можеше да изхрани три Българии с по 9 милиона човека сега всички вие сте заложници на хранителните вериги от чужбина, а те внасят храните от чужбина и ви тъпчат с боклуци после били сте болни. Кой контролира храните, които се внасят? Кой контролира плодовете и зеленчуците, които се внасят? На времето всеки бе проверяван и само да се открият нитрати и всичко се унищожава. А храната се правеше по БДС – Български Държавен Стандарт.
Каквото яде директора такова яде и работника, но всичко бе качествено и вкусно, полезно и питателно – истинско. Една кланица колеше по над 2500 прасета на ден и по над 500 телета и това се изяждаше за по-малко от 24 часа. Колят и товарят на камиони не се замразява като за няколко часа се доставя и се готви, в рамките на денонощието е консумирано от населението – всичко беше прясно и вкусно. Във всяко село имаше фурна, която отваряше сутрин в пет и уханието на хляба заливаше улицата – опашка голяма, но хляб имаше за всички. Попитайте майките и бащите си за този хляб как докато се приберат си чупеха хапка по хапка от хляба вкусен и топъл по пътят към дома. Градините бяха пълни по селата с плодове и зеленчуци и се копаеха и се произвеждаше зимнина.
Сега пустеят и са погълнати от храсти и дървета тук-там някой слива напомня, че е имало живот. Сега плодовете капят по земята няма кой да ги събере и за ракия, ама каква ракия с такава цена на захарта? Бай Тошо: Помнете ми думите онези ваши внуци дето отидоха в чужбина да си търсят щастието ще дойде ден ще се завърнат по селата и техните деца пак ще ядът от селският хляб и селската манджа.
Онова от което избягахте подмамени, че ще ви спаси от капитализмът, пак селото ще ви спаси като народ и нация и когато пак селото започне да храни града с буркани тогава държавата ще се оправи.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
