Една Българска гордост!
Еленка Костова се състезава в дисциплините тласкане на гюле и хвърляне на диск Живее в дом за възрастни хора заради купона Тя кара 80-ата си година и през лятото на 2018 г. ще празнува юбилей, познатите я наричат баба Ленче. Напук на респектиращата си възраст и ниския си ръст Еленка Костова през последните години (2009 – 2015) участва в Балканиади по лека атлетика за ветерани, хвърля гюле и диск и винаги се връща с медали, днес има около 20. Еленка решава да се отдаде на спорта, когато е на 72 г., след смъртта на съпруга си, с когото имали 50-годишен съвместен живот.
Казва си – “ще продължа, няма да се предавам” и така започва да се състезава в лекоатлетичен клуб “Правец 92”. Разказва, че никога не тренира, а директно се явява на състезание.
Спомня си, че когато отива за първи път на републиканско първенство в Пловдив, председателят на КЛА “Правец 92” Сашо Бункин й заявява, че ще хвърля диск. “Какво е това диск, имам представа, че е нещо кръгло”, пита баба Ленче. Той обаче прогнозира, че бабата ще бъде шампион.
Така и става, хвърля и прави рекорди от 8, 10 и 13 метра, както и 7 метра с хвърляне на гюле. Обиколила е почти всички балкански държави и често победата й оспорва румънска състезателка, “ама аз не й се давам и пак взимам златото”. Като се върне с медал и стъпи на българска земя, се чувства прекрасно.
Последните две години е прекъснала, защото е оперирана от херния, но е категорична, че догодина пак иска да се състезава в категорията 80-85 г. Докато чака да се възстанови, не скучае, а ходи да танцува и да пее в хор. Еленка е родена през 1938 г. в село Гарван, Силистренско.
Завършва основното си образование там, тренира спортна гимнастика, в седем дисциплини. Продължава да учи в Русе в Техникума по облекло, където се запознава със съпруга си, който е от Летница, Ловешко. “Казваше, че през пет окръга сме се търсили”, спомня си баба Ленче.
От Русе отиват да живеят четири години във Варна и след това в Силистра, защото не й харесва на морето.
Еленка често боледува от хронично – алергичен бронхит. След екскурзия до Момин проход минават през Правец, където на нея много й харесва, защото градът е заобиколен от планини и се установяват трайно 30 години.
Баба Ленче работи в областта на търговията, последно в “Балкантурист”, през 1990 г. се пенсионира. Има 2 деца, трима внуци и двама правнуци. Когато Еленка е на 68 години, чества “златна сватба” със своя мъж. Тъй като на младини не е била булка, си купува сватбена рокля и празнуват 50 години заедно. След три месеца губи любовта си. “Винаги съм била по-буйна от двамата, много се возехме на мотори, съпругът ми е сменил близо 20 и сме минали над 3 500 км”, разказва Еленка. “Мъжът ми като надуе мотора, аз зад него с раницата и заминаваме. Казвах му:
“Ти си бил щур, решаваш и заминаваш, ами аз къде ходя с тебе”, спомня си още тя.
Споделя, че винаги са били единни, а тайната е в компромиса. Баба Ленче днес живее в дом за възрастни хора в София, не защото се налага, а “така съм си решила, там е голям купон, непрекъснато се занимаваме с нещо и си организираме интересни забави”.
От време на време се прибира в Правец, за да види близките си. Три пъти взима участие и винаги е на второ място в телевизионното състезание “Минута е много”. Любимата й тема е класическата музика – Пучини, Шопен и Паганини, също така обича опера и фолклор. При срещата си с “Труд”, Еленка запява едни от любимите си песни – “Докато е младост” и “Ах, върнете се млади години”. През 2011 г.участва в националния конкурс “Мис Баба” – и печели специална награда за най-възрастен участник на 73 г. Съвети към младите Баба Ленче винаги се е водила от мотото “трудът краси човека”, на това е научила и децата си.
“Никой не трябва да се срамува от никакъв вид труд, аз съм работила какво ли не.
Трябва да се работи с любов, за да успееш, ако работата те мъчи – бягай от там. Спортувайте – това е необходимост, за да се чувствате добре”, съветва Еленка Костова.
Източник: trud.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
