Абу Касим ибн Абдаллах, както и рожденото му Мухаммад ибн Абд Аллах едва ли са разпознаваеми за широката публика. Но човекът, носил тези имена, е единственият водач в историята, който постига изключителни успехи както на верско, така и на светско равнище. А светът го е запомнил като… Мохамед
Пророкът Мохамед, основателят на исляма, се ражда в Мека през 570 или 571 година. Не е ясна датата, но в ислямската традиция е прието рождения му ден да се отбелязва на 12-ия ден от третия месец по лунния календар Раби-ул-Аууал.
Бащата на Мохамед умира малко преди той да се роди. Когато е на шест години момчето губи и майка си. Две години по-късно почива и дядо му, който се грижи дотогава за него. Младият Мохамед израства и е възпитан в дома на чичо си Абу Талиб. Когато е на 12 години Мохамед, заедно с чичо си, поема с търговски керван към Сирия. Там младежът за пръв път попада и се потапя в атмосферата на духовните търсения и религиозните ритуали. Те са свързани с юдаизма, християнството и многото други религии, ширещи се в този регион.
Мохамед е обикновен камилар. После става и търговец. Когато навършва 21 години е нает да води търговските дела и керваните на богатата вдовица Хаджиджа. Пътуванията с керваните го изпращат на много места и навсякъде Мохамед проявява огромен интерес към местните вярвания и обичаи. На 25 годишна възраст Мохамед се жени за “работодателката си”. Бракът им е щастлив, но търсенията на Мохамед са в сферата на духовното.
Често се усамотява за дни в пустинните местности около Мека. През 610 година, при поредното му отшелничество в пещерата Хира на планината Нур в околностите на Мека, отдаденият на молитви Мохамед е посетен от архангел Джибрил (Гавраил). Посланикът на Аллах му се явява с първите пет аята* от Корана, но му заповядва да помни текстовете на откровенията и да ги “рецитира”. Джибрил (поне така твърди Мохамед) го обявява за “пратеник на Аллах”.
Когато се завръща у дома разказва за случката на съпругата си. Хаджиджа първа го признава за пророк и приема исляма. В началото Мохамед проповядва само сред най-близките си приятели и сродници. Публичните му проповеди започват през 613 година. За кратко време кръгът от желаещите да чуят думите му и да го следват постепенно се разширява. В проповедите си призовава съплеменниците си да почитат един бог, да водят праведен живот, да спазват повелите на Аллах и да се готвят за съдния ден; разказва за могъществото на Аллах, който е създател на човека и всичко живо и неживо на земята.
Мохамед възприема мисията си като поръчение от бога, а за свои предшественици назовава библейски личности: Муса (Мойсей), Йусуф (Йосиф), Дауд (Давид), Сулайман (Соломон), Иса (Исус). Особено място в проповедите си отделя на Ибрахим (библейският пророк Авраам), признатият за родоначалник на араби и евреи, който пръв започва да проповядва вярата в един бог. Мохамед заявява, че неговата мисия се състои в това, да възстанови Авраамовата вяра.
В проповедите му аристократите в Мека виждат заплаха за властта си, затова организират срещу него заговор. Мохамед обаче научава за кроежите им и сподвижницте му успяват да го убедят да напусне града и да се премести да живее в Ясриб (Медина). Това се с�