Индианските племена имат легенди за измряла раса на белите гиганти. Ето няколко от легендите, включително митове на северноамериканските индианци чокто и команчи и перуанските манта.
Чокто
„В легендите на чокто се говори за расата на гиганти, които населявали територията на щата Тенеси. С тях воювали предците на чокто, пристигнали при Мисисипи от запад.
В митовете се говори, че нахуло (расата на гигантите) имали огромен ръст“, пише Хорацио Бардуел Кашман в книгата „История на индианците чокто, чикасо и натчез“ от 1899 г.
Кашман обяснява, че думата „нахуло“ е започнала да се използва за обозначаване на всички бели хора, но първоначално е обозначавала расата на белите гиганти. Чокто срещнали гигантите, когато за първи път пресекли река Мисисипи. Нахуло практикували канибализъм и чокто ги убивали при всяка възможност.
Команчи
„Преди безброй луни живяла раса на бели хора с ръст 3 метра. Те били много по-силни и богати от сегашните бели хора. Те населявали обширни територии на страната, простиращи се от изгрева до залеза на Слънцето. Техните крепости увенчавали върховете на планините, защитавайки населението, живеещо в долините.
Те превъзхождали всяка процъфтяваща нация, живяла преди или след тях. Те преуспели в майсторската изработка, били смели и войнствени. Управлявали земя, която наследили от своите предци. В сравнение с тях сегашните бледолики изглеждат пигмеи както по отношение на ръста, така и в занаятите“, описва през 1857 г. расата на гигантите Разнасящия се гръм, вожд на индианското племе команчи, живеещо във Великите равнини.
Вождът обяснява, че когато тази раса забравила за справедливостта и милосърдието и станала прекалено горда, я унищожил Великия дух. Всичко, което останало от нея, били хълмовете на платото, които се виждат и до днес. Тази история е описана от д-р Доналд Йейтс в „Пантерата“, книга за историята на индианците.
Навахо
Йейтс пише и за легенди на индианците навахо: „Величествената раса на белите гиганти имала минна промишленост. Те поробвали по-малките племена и имали крепости из цяла Америка. Гигантите били унищожени или се върнали на небето“.
Манта
В 1864 г. Педро Сиеса де Леон в „Хроника на Перу“ описва легендарни гиганти, за които му разказали индианците манта: „Те имат истории за гиганти в Перу, които се предават от предците от много древни времена.“
„Те пристигнали на брега с лодки, направени от тръстика, с размер на големи кораби. Ръстът им бил толкова огромен, че обикновеният човек им бил до коляното. Крайниците им били пропорционални на размерите на тялото. Главите били плашещи – с дълги коси до раменете и очи като малки чинии.“
Сексуалните предпочитания на гигантите предизвикали отвращението на индианците и небесата унищожили гигантите заради аморално поведение, пише Леон.
Паюти
Паютите имат устни легенди за червенокоси и светлокожи канибали с ръст 3 метра. Те населявали района Ловкок Кейв в Невада. Не е ясно дали това са оригинални легенди за гигантите ситека, или е изкривен и преувеличен разказ на оригинални митове. Повечето паюти били убити или измрели от болести през 1833 г. по време на експедицията на Джоузеф Уокър.
Според Браян Данинг от сайта Skeptoid не се казва, че ситека са гиганти. Там се споменава, че тези хора са живели в Ловкок Кейв и са се занимавали с канибализъм. В Ловкок Кейв са откривани човешки останки. В отделни кости мозъкът бил отстранен, което говори, че вероятно е бил изяден. Но канибализмът не бил частно явление сред ситека.
Сред останки от ситека действително са откривани червени коси, но черните коси можело да изсветлеят с времето.
Миньори са открили артефакти през 1912 г. След разкопките находките се търкаляли в купчина, преди да попаднат в Калифорнийския университет. Разкопките са провеждани небрежно и не съответствали на съвременните стандарти. Според привържениците на теорията за гиганти учените умишлено са скрили намерените там останки на гиганти.
Източник: drevnite.com
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
