Страдахме, плакахме, умирахме тихо и отчаяно,писахме, изтривахме сълзите и кръвта от раните, мислехме за децата си с тъга и безнадеждност…
И се случи!
В умираща България се случи чудото, което молехме в безсънните си нощи на отчаяние и сбогуване с майка България…
Децата ни – умни, почтени, непреклонни, новите войни на България заляха улици и площади и заявиха своето присъствие, воля и категоричност!
Избраха да бъдат свободни, да живеят в мир и справедливост, да осигурят достоен живот за децата си.
Нашите деца са нашата Родина, бъдещето ни, вярата и смисъла на нашето съществуване.