Стефан Пройнов: Казваме, че древните са нямали писменост, а може би не им е била потребна. Всичко ново казваме е добре забравено старо, а писмеността пречи нещо да се забрави. Древните са селектирали много внимателно на кого да се даде просветление и на кого не. Технологии надхвърлящи и днес най-развито въображение и енергии за които не подозираме, че съществуват са им били познати, а да не познават някакво четмо и писмо ли?
Скритото познание е скрито, защото сме лоши и алчни за надмощие и власт, алчни за ресурси и материални блага. Скритото трябва да си остане скрито, защото този, който може с левитация да премества скали тежащи хиляди тонове за да гради та той, ако е грешно подбраният може с лекота градове да разрушава. Този, който има огнена колесница в небесата да лети та той би могъл и природата да опожарява. Този, който може да лекува, знае как и да разболява. Този, който знае как живот да създава, знае и как да умъртвява. Скрито познание е могъща сила и енергия и как да едни извисени от примитивните да бъдат победени?
Нашите предци казват: „на бодлива крава Господ Бог рога не дава”.
Има защо не мислите ли? Когато човечеството получава някаква технология как то бързо я превръща в оръжие за изтребление? Не сме дорасли като вид да бъдем добри един към друг и към другите. Не сме дорасло нито социално, нито духовно, нито ментално, ако щете, да заложено ни е, но ни е заложено и да сме зли, да сме хищници и примитивните ни желания и инстинкти са по-силната ни черта във вътрешната ни природа. Стефан Пройнов: Търсим познанието в миналото си, но може би трябва да насочим поглед към небето, може би корените ни не са дълбоко свързани с културните пластове в руините, може би корените ни са свързани със звездите. Защо сме различни и от къде идваме защо нашето ДНК на различните континенти и раси е различно? Може би Боговете от старите митове и легенди са правили генетично моделиране? Защо някога всички са били големи, а днес сме по-дребни, кой и защо премахна всички от лицето на планетата ни, заради нас може би?
А ние как се отблагодарихме на Божественият – те ни са създатели? Как се отнесохме с нашият дом наречен планетата Земя? Защо всичките енергии и технологии, всичките ресурси живи и неживи на природата се впрягат към войни и изтребления за надмощие и власт и алчност към нещо, което по принцип не ни принадлежи ли, защото сме глупави и непросветлени.
И ако днес ние говорим за древните преди нас, че са били необразовани и глупави, но са изчезнали поради различни природни контролирани и не толкова катаклизми ние ще сме първата цивилизация, която се е самоунищожила от простотия.
Стефан Пройнов: И ще ви го разкажа с думите на Михаил Жванецки “Преди светът се управляваше от умните. И това беше много жестоко. Умните принуждаваха простите да учат. На простите им беше тежко. Сега светът се управлява от простите. Това е честно, защото простите са значително повече. Сега простите принуждават умните да говорят така, че да е разбираемо за простите. Ако простият не е разбрал нещо, това е проблем на умния. Преди страдаха простите. Сега страдат умните. Но пък страданията станаха значително по-малко. Защото умните стават все по-малко и по-малко.”
Стефан Пройнов: Живеем в един социален, но и виртуален свят и днес когато един кючек събира 14 000 споделяния, а една стихотворение едва няколко гледания защо ни е четмо и писмо, защо ни е просветление, защо ни е онова скрито познание след като примитивните ни инстинкти да ядем и да пием, да консумираме със сетивата си онова от телевизора и телефона е по-силно от разумът на планетата? Някои търсят с умовете си скрито познание, но ще се лутат в социалният лабиринт и често ще им се казва, че нарушават стандартите на общността.
Кой задава стандартите на тази общност? Кой би посмял да се пребори с конформизмът и да бъде заклеймен, че е луд? Може би само тези, които гледат към звездите, може би само тези, които слушат сърцето и душата си.
Но съдбата им няма да бъде лека в материалният свят – всяко нещо струва друго нещо. Загубили сме култът към другото, загубили сме нишките вплетени във фолклорът ни, загубили сме способността да чувстваме друго освен болка, гняв и ярост, да чувстваме само глад и алчност вместо да извисим духът си към един друг свят, едно друго измерение там където са звездите. Те и нашата планета са от милиони години там и ще бъдат там и след милиони години, но нас няма да ни има.
Първата, ако мога да ни нарека цивилизация живееща в изобилие от информация, самоунищожила се от простотия. Скрито познание ли, то трябва да е скрито, защото то в ръцете на простакът е най-страшното оръжие.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
