Манолова за подслушването: Това е бухалка на властта. Не може да наричаш протестиращи ОПГ
Незаконното подслушване е бухалка на властта срещу политически опоненти. Целият офис на „Изправи се.БГ“, всички доброволци, участвали в летните протести, са били „закачени“. Не може да наречеш протестиращите организирана престъпна група (ОПГ), да ги подслушваш с месеци и да ги обвиниш в сговор за държавен преврат.
Това заяви в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ председателят на коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова относно информацията, че са използвани СРС-та спрямо активисти на „Изправи се.БГ“, участвали в протестите през 2020 г.
Това повече не трябва да се случва. Трябва да е ясно, че политически опоненти, граждани и журналисти не могат да бъдат подслушвани. Хората, които фигурират в СРС-тата, са обикновени граждани, дори не са политически лица, обясни Манолова.
Председателят на Специализирания наказателен съд заяви публично, че по отношение на политически лица и протестиращи не е разрешавано използването на СРС. Оказа се обаче, че това е лъжа, подчерта тя.
Мръсните тайни на властта започват да излизат наяве. Не е изненадващо, че американското правителство обяви корумпирани лица в България. Борисов и кликата му са жалки в опитите си да се спасят. Управлявайки 12 години държавата, е ясно кой отговаря за корупцията, заяви още тя.
Ясно е кой е подкупваният партиен лидер. Самият Божков твърди, че е плащал рекет и такса спокойствие на Горанов и на Борисов. Депутатите на Борисов са променили Закона за хазарта, финансовият министър не е събрал 700 млн. лв., а външният министър му издава служебен паспорт, подчерта Манолова относно информацията от американското правителство за политически лидер, подкупван от Васил Божков.
В следващия парламент ще създадем анкетна комисия, която да извади цялата истина за корупционните схеми, посочени от американското правителство. Трябва да има наказани лица, категорична бе Манолова.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
