Слухът, че писателят Ърнест Хемингуей, като виден противник на фашизма, тайно е работил като шпионин за СССР, не е никак нов, но последната книга, посветена на живота му, разкрива повече подробности.
Писателят и бивш пехотинец Никълъс Рейнолдс разкрива повече за връзката на Хемингуей с ЦРУ и КГБ по времето на Втората световна война в книгата Писател, мореплавател, войник, шпионин: Тайните приключения на Ърнест Хемингуей.
Там се казва, че американския писател е бил приближен до съветския Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД) и американското Управление на стратегическите служби (УСС).
За първи път Хемингуей осъществява контакт с НКВД през 1940 година в Ню Йорк. Тогава му дават кодовото име Арго и го внедряват в разузнавателната система.
Сделката е сключена тук, в Ню Йорк, някъде в югоизточната част на града. Не сме сигурни къде точно, коментира Рейнолдс пред CBS.
Доказателства за думите на Рейнолдс идват от друга книга, издадена през 2009 година от офицер на КГБ – Александър Василиев. Преди години той разглежда досиетата на шпиони зад границата и сред имената е било това на Хемингуей.
Не е ясно обаче каква е била работата на писателя за НКВД, въпреки че предположения не липсват.
Изнесените досиета за известния американски писател свидетелстват за дейност на идеологическа основа, което навежда на мисълта, че може би е работел като пропагандист, но това не е ясно казано.
Според Рейнолдс обаче авторът на Старецът и морето е работел и за САЩ. Открити са доказателства за неговата дейност в УСС и за Военноморските сили, включително мисията от Втората световна война, на която той преследва германска подводница в Карибския регион, използвайки личната си лодка.
След края на войната в много писма до приятелите си Хемингуей разкрива опасенията си, че може да стане жертва на борбата срещу комунизма и според изследването това е довело до решението му да прекара толкова години извън Щатите.
Източник: sanovnik.bg
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.