САЩ и Русия пак ще броят тежките ракети

Голямото ракетно-ядрено надлъгване

Датата е много близо. На 5 февруари 2018 г. завършва срокът за излизането на стратегическите ядрени сили на САЩ и Русия на определените им равнища за съкращение от последния договор между двете страни за “Мерките на по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения /СНВ-3/”.
Договорът ще остане в сила още три години, ако не бъде заменен по-рано от ново споразумение. Става дума за основата на ядрената стабилност на планетата между двете ядрени супердържави САЩ и Русия.
5 февруари 2018 г. е контролният срок за постигане на определените равнища за съкращение на бойните глави и ракетите – носители, определени от СНВ-3.

От достъпните данни се вижда, че изпълнението “върви нелошо”, докато новият президент на САЩ Тръмп не заяви, че САЩ са готови да водят преговори за съкращаване на ядрените оръжия, които могат да доведат до отслабване на санкциите срещу Русия, т.е. ултиматум срещу Москва и опит на Тръмп да повтори Рейкявик, където преди 30 години Горбачов сключи сделка за ядрено разоръжаване с Рейгън, която обезоръжи СССР /а след това и Русия/, срещу основния противник.
Сега Москва реагира светкавично. Говорителят на външното министерство заяви, че САЩ се опитват да въвлекат Русия в конфронтационен модел, да инициират нова надпревара във въоръжаването и да разпалят нова Студена война.
От Кремъл добавиха, че симетричното ядрено разоръжаване на САЩ и Русия е недопустимо, страните имат различен ядрен потенциал, заради което обвързването на санкциите срещу Русия с ядрено съкращение едва ли е възможно и че симетричното съкращение може да доведе до нарушаване на ядрения паритет, който играе критична роля в осигуряването на глобалната сигурност.

Това е истина, ядреният паритет между СССР и САЩ, а след това между САЩ и Русия, от почти 50 години е основата на световната сигурност, която се гради върху възможността от пълно взаимно унищожение.
Но именно тази сигурност САЩ нарушиха, когато Буш – младши през 2001 г. излезе от Договора за противоракетната отбрана между САЩ и СССР от 1972 г., търсейки доминиране в тази област и започна да изгражда противоракетна отбрана /ПРО/ срещу Русия като средство за унищожение на руските стратегически ракети с пръв изпреварващ удар и неутрализиране на онези руски ракети, които не са били унищожени от американския удар.
Споменатият договор за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения на Русия и САЩ /СНВ-3/ влезе в сила на 5 февруари 2011 г. и още тогава Москва посочи, че САЩ го използват, за да постигнат превъзходство чрез създаване на противоракетна отбрана в Европа – ПРО, разработка на неядрено оръжие със стратегическа далечина на полети – крилати ракети, дълбоко модернизиране на стратегическия арсенал на САЩ и др.
Междувременно в САЩ беше приета и концепцията за бързия глобален удар, за който ще се използват неядрени ракети с голяма точност.

Идеята за ново съкращаване на ядрения потенциал на САЩ и Русия беше повдигнат и при Обама, но заради влошените отношения през 2014-2016 г. тя пропадна. САЩ продължиха да изграждат своята ПРО в Източна Европа , срещу което Русия отговори с разполагане на “Искандер” в Калининградска област, строеж на новите подводници “Борей”, нови хиперзвукови бойни глави, възобновяване на “ракетите във влаковете”, крилатите ракети “Калибър”, въвеждането на новата ракета Р-26 Ярс и др.
В хода на предизборната кампания Тръмп заяви, че ядреният потенциал на Русия превъзхожда САЩ и че с това трябва нещо да се прави. Дойде и съобщението, че САЩ ще предназначат за нови ядрени оръжия 1 трилион долара. Те продължават да изграждат ПРО, въведоха ядрени оръжия в Европа, крилати ракети с голяма далечина и военни части в Германия, Прибалтика и др.
Ще припомним формулата на СНВ-3.
В новия договор бяха фиксирани следните паритетни и пределни равнища на ядрените сили на Русия и САЩ:
• 1500 разгънати бойни заряди за всяка от страните, което е приблизително с една трета по-ниско от равнището на зарядите, предвидени от договора от 2002 г. (СНВ);
• 700 разгънати междуконтинентални балистични ракети, разгънати балистични ракети на подводниците и разгънати тежки бомбардировачи, което е над два пъти по-ниско равнище от предвиденото в СНВ-1;
• 800 разгънати и неразгънати пускови установки на междуконтиненталните балистични ракети, разгънати и неразгънати пускови установки на балистични ракети на подводниците и разгънати и неразгънати тежки бомбардировачи.
Всяка от страните имаше право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни въоръжения.
Срокът на договора е до 2020 г.
Следователно формулата е 1500 заряда на 700 балистични ракети, изстрелвани от 800 разгънати и неразгънати установки. Просто и ясно.
Но дали е така?

Преди това ще се спрем на статистиката на съотношението на ядрените стратегически настъпателни въоръжения на САЩ и Русия, в момента на подписването на СНВ-3.
Според повечето източници те изглеждаха по следния начин.
САЩ имаха около 2200 оперативно разгънати ядрени бойни заряди и 2500 заряди, които се намират в резерв и могат да бъдат активирани в случай на неободимост. САЩ имаха и 500 нестратегически ядрени бойни глави, част от които се намират на бази на НАТО в Европа. Военновъздушните сили на САЩ имат на въоръжение 450 междуконтинентални балистични ракети – “Минитмън ІІІ” с моноблокови или разделящи се бойни глави с индивидуално насочване.
Военноморските сили на САЩ имат на въоръжение 14 атомни подводници от типа “Охайо”, които носят 288 ракети с 1152 бойни глави, или около 43 процента от целия американски оперативен стратегически арсенал. Общо – около 900 носители.
Русия, според експертите, разполага с 331 междуконтинентални балистични ракети от три типа, на които са разположени 1100 ядрени бойни глави.
Военноморският флот на Русия разполагаше с 10 активни атомни подводници, на които са разположени 160 балистични ракети с около 576 бойни глави.
Военновъздушните сили на Русия имаха на въоръжение 75 стратегически бомбардировача. Общо – около 630 носители.
При тактическото ядрено оръжие положението беше следното.
САЩ имаха около 500 единици тактическо ядрено оръжие, в това число над 300 крилати ракети Tomahawk, които могат да бъдат пускани от подводници и ядрени бомбардировачи, разположени в бази на НАТО в Европа.
Русия имаше около 5390 тактически ядрени бойни глави и бомби, в това число 1120 тактически ракети и ракети на противовъздушната отбрана, от които половината са оперативни.
Според оценките на повечето експерти в момента на подписването на СНВ-3 САЩ имаха 1762 оперативно разгънати ядрени глави, а Русия имаше 1741 заряда. В договора не са ограничени хилядите бойни заряди на склад. С тях е свързана една от първите тънкости.

Съществуващите в САЩ мощности няма да им позволят да пристъпят към реално съкращаване на ядрените бойни глави по-рано от 2024 г. В САЩ чакаха за унищожение около 4000 стари бойни глави, свалени от дежурство в рамките на предишните договорености. Този колосален арсенал от демонтирани бойни глави окончателно ще бъде изваден от строя чак към 2024 г.
Освен това и мощностите за съхраняване на оръжейния плутоний от старите бойни заряди са препълнени. А за строителството на нови хранилища ще са необходими много милиарди инвестиции и време. А заводът, на който плутоният в САЩ трябва да се преработва за гориво за реакторите, няма да се появи до 2021 г.
От САЩ заявиха, че новият договор за СНВ по никакъв начин не ограничава техните действия по отношение на противоракетната отбрана – ПРО. А това означава едно нещо, че щом в договора е предвидена процедура за едностранно излизане от него на всяка от страните, значи, никой не разчита, особено на този договор. И още нещо – връзката между СНВ и ПРО е предвидена само като възможност за излизане от договора, т.е. точката, в която е основният сблъсък, отново остана настрани. Направиха by-pass. И той ще продължи да действа, ако САЩ продължат да изграждат своята ПРО. САЩ продължиха, Русия продължи да ги обвинява.

Защо? Защото, ако утре има конфликт, за много малко време американците ще върнат на своите позволени от договора 700 разгънати ракети – носители около 4500 бойни заряда. Руснаците обаче няма да могат да направят подобно нещо.
Формулировката “1 стратегически бомбардировач = 1 боен заряд” позволява, без нищо да се прави, да се отпишат от арсеналите стотици ракети. Това не е мошеничество, а ловкост на ръцете, казват американците.
Според СНВ-3 страните се задължават да съкратят своите бойни заряди до 1550 бройки. Но благодарение на специфичния подход към споменатия по-горе възвратен потенциал, договорът позволява да бъде измамена обществеността.
СНВ-3 не казва нищо и за американските крилати ракети с далечно действие. По отношение на Русия тези крилати ракети са стратегическо оръжие. САЩ превъзхождат Русия по количество на бойните глави и средствата за тяхното доставяне. Но това не е аргумент, тъй като наличните руски междуконтинентални ракети са напълно достатъчни за унищожението на САЩ няколко пъти.
Барак Обама предложи съкращение на ядрените арсенали на САЩ и Русия с повече от една трета спрямо актуалното им състояние – до 900 ядрени бойни глави, от които само половината ще се намират на бойно дежурство. По този начин числото на разгънатите бойни глави ще се съкрати с повече от три пъти.
Но Русия не гори от желание да се разоръжава, а Путин говореше за реалната възможност от обезоръжаващ първи удар срещу руските стратегически ядрени сили.

За Русия атомното оръжие е единственият начин да компенсира слабостта си при конвенционалните въоръжени сили. Не трябва да се забравя и географското разположение на Русия.
С ПРО на САЩ в Европа разстоянията до Москва се съкратиха още повече. Долетното време на ракетата SM-3 е още по-малко, отколкото на прехващачите GBI. Противоракетата SM-3 е мини Пършинг-2, до самите граници на Русия. Ако преди години Пършинг от тогавашната Западна Германия трябваше да прелети над 1800 км, сега разстоянието от Москва до Черно море е 1000 км. Балтийско море е още по-близо – 700-800 км, т.е. 3 пъти по-малко отколкото от Германия.
От предните си позиции до руските граници американските противоракети могат да изпълняват стратегически задачи по-добре от междуконтиненталните ракети. Минималното долетно време на американските ракети е 5-6 минути и прави руския ответно-насрещен удар практически невъзможен. Времето за взимане на решение за ответен удар е по-малко от 4 минути. Според руски източници “група американци е подготвила доклад, че не е необходимо да се бомбардира цяла Русия, а само 12 основни цели, по които е нужно да се нанесе удар и държавата ще бъде повредена”.
След разполагането на ПРО до границата на Русия светът навлезе в третата ракетна криза без да осъзнава това. Защото ПРО не е отбранителна, а настъпателна, предназначена за първия съкрушителен удар.

В отговор Русия съобщи, че пуска два крупни завода за производство на хиперзвукови ракети 77Н6-Н1 за най-новите противоракетни комплекси С-400 “Триумф” и С-500 “Прометей”. С тези ракети С-400 и С-500 ще могат да свалят всякакви цели, летящи със скорост до 7 км/сек., в това число ядрени бойни блокове за балистичните ракети.
77Н6-Н и 77Н6-Н1 са първите руски ракети с инертни бойни глави, тоест ще унищожават ядрените снаряди на врага по кинетичен начин, с точно попадение и сблъсък в корпуса на огромна скорост. При това, взривно вещество не е необходимо. Стълкновение със скорост 7 км/сек. ще унищожи всеки летящ обект.
Едновременно Русия подготви и връщането на така наречените “ракетни влакове”.
Новата руска междуконтинентална ракета “Сармат”, която заменя “Сатана”, към 2020 г. ще бъде въоръжена и с хиперзвукови бойни глави, които сега имат кодовото название “изделие 4202”. Изпитанията им започнаха през 2010 г. Към момента е постигнат устойчив полет със зададена точност на поразяване на целта. Тяхната скорост е в пределите 17-22 м. Бойната глава ще може да извършва по-дълъг хиперзвуков полет в атмосферата, маневрирайки във вертикална и хоризонтални плоскости.
При такава точност не е нужен нито ядрен, нито даже обикновен заряд. Бойният блок може да бъде чисто кинетичен с проста бойна глава.

Без никакво взривно вещество вътре в нея. При тегло на тази глава например от 1 тон, а “Сармат” ще може да носи до 10 т полезен товар, и при тази колосална скорост, с която тази глава ще удари в земята, ефектът ще е равен на взрив от стотици тона тротил и гарантирано ще унищожи всяка цел на повърхността или под нея, защитена от многометров слой железобетон.
Шах и мат за САЩ и НАТО и за всеки, който поиска да атакува по някакъв начин Русия.
Всичко това означава, че след въвеждането на “Сармат”, Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.

Що се касае до СНВ-3 още от началото беше ясно, че това е един мъртвороден договор. Основната цел беше да се запази балансът при стратегическите ядрени оръжия между САЩ и Русия с по 700 единици. Но този баланс се подкопаваше от ПРО на САЩ. Изпращаните от Кремъл сигнали се игнорираха във Вашингтон и Брюксел.
Сега Тръмп е на друго мнение. Путин прави нови изчисления.
Голямата стратегическа игра продължава.
Източник: strogosekretno.com